Алманах, Заветът на мъдреците

Д-р Антон Даракчиев: Качествената храна е базата за здравето и щастието ни

Д-р Антон Даракчиев Качествената храна е базата за здравето и щастието ни

Д-р Антон Даракчиев е лекар, специализирал вътрешни болести в Германия, и неорайхиански аналитичен психотерапевт, работещ под супервизия в практиката на Мадлен Алгафари. Психотерапевтично Дружество, на Немското Дружество по Телесна Психотерапия. Има задълбочен интерес в диететиката, ендокринологията, алтернативните форми на лечение.

„Предизвикателството е да запазим спокойствие, да се отпуснем и да се адаптираме към ситуацията, като не преминаваме към нездрави навици, а открием смисъл в случващото се и извлечем най-доброто. Добре е да потърсим помощ, ако усетим, че зацикляме в някакъв проблем или настроение и не можем да излезем. Храната, макар и да не може да разреши по-дълбоките ни конфликти, може да подобри в голяма степен настроението ни и възможността ни да повлияем небалансирани състояния“, казва той.

Разговорът води Мая Цанева

Здравейте д-р Даракчиев, как сте?

Макар че много пъти съм бил сам, дори дни наред, когато живеех в Германия, никога не е било по начина, по който се чувствам в днешната ситуация. Усещам се по изолиран, но и по-истински със себе си. Имам възможност да обърна внимание, на работата си, на много въпроси, които вълнуват не само мен. Чувам се и обменям мнение с близки приятели в и извън България. Като цяло за мен е преходен период към – надявам се – едно по-осъзнато време, в което всички ще бъдем по разумни и по-сплотени.

Какви са най-сериозните предизвикателства за психиката, ума и тялото ни в такива дни на изпитания?

За всеки, предполагам, е различно. Много хора, разбираемо, са силно притеснени за здравето си и това на близките си. Под наплива на многото информация, както и силното и според мен едностранчиво фокусиране върху един проблем, е възможно да изгубим представа за цялата картина и емоционално да се поддадем на страховете си, избирайки най-разумната, според нас, стратегия на противодействие. Тя не винаги е най-разумната. Някои хора изключително се фиксират в изолационни и дезинфициращи мерки. Други взимат ситуацията много лековато и не на сериозно.

Сериозен е страхът за бъдещето, неизвестността какво ще ни донесе то. Както и знанието, че финансово много хора ще пострадат сериозно и ще има криза. За много хора финансовата криза вече е налице – хора, загубили работата си, хора с фалирал или фалиращ бизнес. Мисълта за липсващото препитание не може да бъде игнорирана лесно. Такива проблеми са изключително изпитание, особено за хора, които не са минали през такава криза. Но и за всички, които носят отговорност за трети.

Предизвикателството е да запазим спокойствие, да се отпуснем и да се адаптираме към ситуацията, като не преминаваме към нездрави навици като компенсаторни модели, а открием смисъл в случващото се и извлечем най-доброто.

Вие практикувате по неорайхианския аналитичен метод, който се базира на идеята за единството и органичната връзка между душа и тяло, между нервно организирана материя и психика. Какво препоръчвате на своите пациенти да променят в своята рутина, за да останат психически стабилни?

На първо място давам пространство да обсъдим страховете и притесненията. Всеки има нужда да бъде изслушан, чут и по възможност разбран. Сега повече от когато и да било се нуждаем от добър синхрон между мисли, емоции и чувства. С повечето ми клиенти обсъждаме лични проблеми, които не са свързани директно с кризата. Може да разгледаме ситуацията като катализатор, който подпомага проблемите да изплуват на повърхността.

Различните хора и характери има нужда от различна подкрепа. Ако при едни е нужно структуриране на деня, при други е нужно разсейване и качествено отпускане. Ако при едни е важно да се задвижат и бъдат по-отговорни, други имат нужда да се смирят, да пуснат контрола.

Всички обаче имаме нужда от добри новини, от качествена информация, от различни гледни точки и осмисляне на ставащото. Всички имаме нужда от контакти с приятели, от качествена храна, здрав сън, физически упражнения и глътка чист въздух. И особено важно – всички имаме нужда (независимо дали го осъзнаваме) да преосмислим потребностите си, ценностите си, кои сме, какво искаме за в бъдеще. И всички имаме нужда от цели. Краткотрайни и дълготрайни цели, които да осмислят съществуването ни по един нов начин.

СЗО, включително националните власти и много неправителствени организации излязоха с препоръки за това как да се съхраним психически в настоящата ситуация. Според Вас тези препоръки навременни ли са, ще успеят ли да повишат осъзнатостта за грижата за самите нас?

Всички препоръки имат своята стойност и място. Но всеки човек е различен. И всеки го стяга чепика на различно място. Макар и да ни вълнуват едни и същи въпроси, всеки има различен капацитет да използва тези препоръки, да ги припознае като добри за себе си.

С други думи всеки следва да поеме отговорност за себе си и да види от какво има нужда и евентуално да сподели с приятели и близки, при нужда и с терапевт. Не защото терапевтите са толкова по-знаещи, а защото често на човек му трябва малко – добра дума в правилната насока и момент, друга гледна точка, или просто да чуе мислите си на глас пред друг човек.

Как се променя Вашата работа в момента? Успявате ли да помагате на Вашите пациенти, макар и чрез онлайн сесии и от разстояние?

Вярвам, че успявам в много случаи. Понякога хората сами ми споделят, какво им е помогнало в разговорите ни, понякога самия аз имам силното чувство, че се е получила много добра сесия.

Някои хора – главно такива, с които работех отскоро – се отказаха от работата ни до приключването на кризата. Къде, защото вкъщи нямат възможност да се отделят и да си осигурят спокойно място за разговор, къде – защото не вярват, че онлайн-терапията има ефект.

Но повечето останаха. Това ми дава увереност, че работата по този начин има смисъл.

Кои са най-уязвимите групи пациенти в периоди като настоящия? Какво им препоръчвате?

Уязвимостта следва да я гледаме и във времето. Има такива, които в момента силно се мобилизират и вероятно нямат усещането за сериозни проблеми. Но е вероятно след време да се появят оплаквания, умора, депресия.

Други сега се чувстват много тревожни – предполагам, че част от тях ще го преодолеят и ще намерят стратегия за справяне.

Най-уязвими са хората, които нямат ресурс да се справят с даден проблем, независимо дали той е свързан директно с вируса или друг, например на ниво отношения с близки. Хора, при които кризата обостря даден проблем и поради създалата се ситуация нямат възможност да компенсират – примерно чрез хобита, пътувания, работа, срещи. На тези хора препоръчвам да се обърнат към себе си, да използват кризата като своеобразно огледало и да се огледат в него. Как и с какво те допринасят за проблемите в живота им? Не е лесно човек да бъде искрен със себе си и да погледне по-надълбоко. Но си заслужава. Добре е да чуе мнението на добронамерен човек, близък или при нужда – терапевт.

Децата са силно уязвими в ситуация на изолация и в някои случаи в неблагоприятна семейна среда. Как да им помогнем да се справят със стреса?

Като помогнем на техните родители. Децата са силно зависими от настроението на родителите си и ситуацията в семейството. Най-добрата помощ може да дойде именно откъм промяна в състоянието на родителите. Особено, ако промяната е в посока на разбирателство, по-добра конфликтоустойчивост и хармония. За да може човек да се сближи с някой друг, следва първо да се сближи със себе си.

Как да съхраним партньорските си отношения? Често те са най-уязвими.

С много търпение, постоянство и приемане. Никой сам не може да поправи нещо, което е взаимно. Отношенията не са само на единия партньор и изключително рядко само единият допринася за влошаването им. Но така или иначе можем да променим нещо първо в себе си.

Най-добре е да започнем от себе си. Например да говорим от собствено име – първо лице, единствено число, а не да сочим с пръст. Да назоваваме проблема, без да даваме квалификации и обобщения. Нищо не помага да се каже – вие, жените,….или вие, мъжете…По-добре е – аз се чувствам тъжен, аз съм гневен, защото…Имам нужда да ме изслушаш…Моля те, не ме прекъсвай…

Много помага да се говори за една тема и тя да се изчисти, преди да се подхваща друга. Често се получава не дискусия, а истинска битка, с обиди и наранявания. Тук нерядко става въпрос за определени динамики, които първо следва да осъзнаем, после да приемем, преди да можем да ги променим.

Много възрастни хора са стресирани и напълно изолирани. Какво да направим, за да подкрепим своите родители, бабии и дядовци, за да преживеят този период? Как да ги напътстваме, за да запазим достойнството им, но и да ги предпазим?

Най-добре като обсъдим с тях какво е най-разумно за двете страни в създалата се ситуация и спрямо техни възможности – физически и психически. Добре е да им помагаме, но и ако може да не има влизаме прекалено в пространството. В буквалния и преносния смисъл на думата. Добре е да чувстват нашата грижа, както и да не се престараваме с нея. Добре е да обсъдим рисковете от всяко наше действие и да оставим и те да помислят и решат, какво би било добре за тях. Важно е да запазим себе си здрави, спокойни и ведри. Стара истина е, че независимо от възрастта – няма нищо по-хубаво за един родител от здравото и щастливо дете. Както и за едно дете няма нищо по-хубаво от здравия и щастлив родител.

Д-р Антон Даракчиев Качествената храна е базата за здравето и щастието ни

Има сериозни ограничения за свободно движение навън. Какво да правим, за да не изгубим своя тонус и да се отървем от напрежението?

Аз практикувам вкъщи йога, динамични медитации, физически упражнения и при хубаво време се наслаждавам на балкона и пукналата пролет. Пазаруването се превръща в желана и приятна разходка до магазините.

Липсват ми парковете. Липсва ми планината. Съобразявам се с нарежданията, които ни се дават. Макар че ми се струва, че при добро желание и дисциплина биха могли да се ползват, без това да навреди на здравето ни.

Тонусът може да го запазим по-лесно, ако имаме създадени добри навици да се грижим за себе си. С малко изобретателност може и в домашна обстановка да се импровизира. Извън това помага смирението, че сега не му е момента да се тръшкаме и съжаляваме, а да търсим алтернативи. Някои имат дворове. Други имат кучета. Много важно е да не се отдаваме на пораженчески и отчайващи или гневни мисли и чувства.

За какви тревожни признаци в поведението си да следим, за да потърсим помощ навреме?

Имаше сега виц в мрежата, че е напълно нормално при тези обстоятелства вкъщи да разговаряме с животните и мебелите. И че следва да се притесним, чак когато те започнат да ни отговарят. А иначе – добре е да потърсим помощ, ако усетим, че зацикляме в някакъв проблем или настроение и не можем да излезем. Че това настроение черпи ресурсите ни и не можем да го променим. Добрият баланс предполага адаптивност, което значи – промяна.

Хубаво е да останем в контакт с хората, които са заслужили доверието ни и да им споделяме, за какво си мислим и какво чувстваме. Като вид профилактика. Добре е също да следим навиците си – хранителни, тегло, сън. Дали още радостта присъства в живота ни, дори и за дребни неща.

Нека да говорим и за времето след края на тази извънредна ситуация. Как най-плавно да се върнем в обичайния си режим на живот? Какво да запазим от промените, свързани с този период?

Добре е, да си помислим какво генерално искаме да променим в животите си. Дори да го запишем. Добре е да не бързаме. Но и всеки ден да имаме малки цели, които да гоним. Да си пренаредим животите така, че да ни е удобно в момента. Като свърши кризата, ще дойде ново напасване. Би било добре то да ни завари в добра форма.

Вие имате задълбочен интерес в диететиката, ендокринологията, алтернативните форми на лечение. Кои храни са полезни и кои задълбочават проявленията на психическа нестабилност?

Всеки има различни хранителни навици спрямо организма си, разбиранията си, здравословното си състояние и потребностите си. Не бих препоръчал сега да се правят генерални промени и големи крачки. За мен крайностите са най-опасни. Разбира се, че трябва да има място за експериментиране, но не на всяка цена. Много лесно може да се каже примерно – храните, които увеличават киселиността в организма, са вредни. Но не те са вредни, а дозата им. Освен това този, който ги употребява в тази доза, вероятно е адаптиран в някаква степен.

Не ми се говори за клишета като млечни, месо, глутен. Според мен всеки следва да бъде буден за това, което слага в стомаха си. Разбира се, и в душата си.

Извън това е важно да имаме достатъчно белтъчини, но и мазнини и въглехидрати. Ако някой обича шоколад – няма нищо по-вредно да забраниш на човека някоя любима храна. Човек често прекрасно си знае за плюсовете и минусите. За съжаление нерядко промяната идва, когато щетата е налице. Но със забрани и строгост не вярвам, че може дългосрочно да постигнем добър успех. Трябва ни разбиране и любов към себе си. Храната често е заместител на много други нужди. И не виждам смисъл в това с общи послания да се опитваме да дърпаме произволно патериците на хората. Не всеки е готов.

Ако мога да дам съвет, то той би бил да не се прекалява с алкохола, бързите въглехидрати и неживата, фабрично преработена храна. Да се яде съзнателно, да се дъвче бавно, да се прави по някои и друг пост или ден на плодове. Да се съблюдават храни и добавки, които ще ни дадат достатъчно витамин Д, С, цинк, селен. Достатъчно омега3 мастни киселини. Достатъчно незаменими аминокиселини, магнезии…Списъкът е дълъг.

Важното е да не гледаме дозировки и веднага всичко да набавим, а спокойно и с удоволствие да си приготвяме и даряваме вкусни и питателни храни и манджички.

Какви са най-ценните храни, които не трябва да изключваме от диетата си в моменти на силен стрес и при изявени тревожни състояния, психични заболявания? Как да ги обработваме?

Храната, макар и да не може да разреши по-дълбоките ни конфликти, които нерядко ни създават лошия стрес и тревожността, може да подобри в голяма степен настроението ни и възможността ни да повлияем тези си небалансирани състояния.

Плодовете и зеленчуците не бих изключил по никакъв начин. Също така качественият, пълнозърнест хляб, ако човек няма алергии. Киселото мляко. Ядките.

От друга страна всеки има свои храни които може да се различават много от споменатите, и които му действат добре. Бих препоръчал всеки да обърне внимание на храненето си и да работи в посока да се учи да усеща какво му действа добре и какво не. Да знае, какво иска да постигне. Като цяло при силен стрес не бих изключил основните храни, които ни даряват с нужните ни базисни хранителни съставки (белтъчини, мазнини, въглехидрати).

Относно обработката на храните – ако говорим за пресни храни – щадящата обработка, която запазва качествата и хранителните им свойства без съмнение е най-добрият вариант. По възможност да има и достатъчно сурова, необработена храна.

Не на последно място искам да обърна внимание на обстановката, в която се храним, компанията, мислите ни. Не бива да очакваме, че подходящата храна сама ще свърши работата относно оплакванията ни.

Д-р Антон Даракчиев Качествената храна е базата за здравето и щастието ни

От професионалния Ви опит какъв е връзката между обмяната на веществата и заболяванията и психичната устойчивост? Защо?

През последните години много нараснаха случаите на проблеми с щитовидната жлеза. Тя е диригентът на обмяната на веществата и от прецизната ѝ дейност зависи, доколко може да се справим със стреса и доколко имаме резерви да отговорим на изискванията на напрегнатото ежедневие.

Някои хора свързват щитовидната жлеза с йода, който е важна градивна част за хормоните, които произвежда жлезата. Но се оказва, че не толкова липсата на йод (или други) хранителни вещества влияят на здравето на жлезата, колкото стресът. Стресът в голяма степен е свързан с надбъбречните жлези, с хормоните кортизон, адреналин. Когато липсва баланс и почивка, човек се изтощава повече, отколкото се зарежда. В крайна сметка нерядко се стига до дисбаланс в имунната система, която на свой ред може да причини автомунно заболяване на жлезата. Което води до проблеми в обмяната на веществата.

Когато продуктивността ни намалява, когато имаме усещането, че не ни стига енергия, че не можем да се концентрираме, че сънят ни не е добър, психиката ни съответно страда. Страда значително.

Отделно за добрата дейност на психиката и на нервната ни система се нуждаем от ред витамини и минерали. Например витамин Б12, който често не ни достига, отговаря както за добрата функция на черния ни дроб (обмяна на веществата), така и за добрата функция на нервната ни система. И още много системи. Ето два примера, които засягат много от нас пряко. Темата иначе е много голяма.

Ancestral Superfoods работи с покълнали и ферментирали типични супехрани и суровини, наследство от нашите прадеди. Каква, според Вас, е стойността на тези храни  в периоди като настоящия?

Качествената храна е базата за здравето и щастието ни. Според мен не само в този момент на криза се нуждаем от добра храна. Покълналите и ферментирали храни са естествени и във форма, в която нашият организъм може да ги усвои по най-добър начин. Те са богати на хранителни вещества, витамини и минерали и представляват чудесна възможност да си доосигурим нужните съставки по лесен и вкусен начин, като ги добавим към ежедневната ни кухня. Продуктите на Ancestral Superfoods съдържат комбинирани съставки, като всеки може да намери нещо спрямо изискванията на организма си.

Какви са Вашите любими рецепти с такива храни и съставки?

Най-обичам да смесвам различни плодове или зеленчуци с овесени и други ядки, кисело мляко и една-две лъжици от суперхраните на Ancestral Superfoods, като пасирам всичко с блендер. Изключително свежо, бързо за приготвяне, вкусно и питателно е.

Храненето и любовта са само част от рецептата за дълъг, здрав и пълноценен живот. В моменти като настоящия към какво от рецептата за здраве на нашите предци трябва да се върнем?

В момента следва да се върнем към себе си, към старите, вечни общочовешки ценности, към корените си, към българското. Към обичта, радостта и взаимността.

author-avatar

Прочети повече за Мая Цанева

Мая Цанева е създател на онлайн съдържание, блогър и журналист на свободна практика. Специализира в съдържание и комуникации по темите предприемачество, иновации и родителство. Съосновател на Сдружение „Безопасни детски площадки“. Пооддържа блога www.mayatsaneva.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *