Алманах, Познание

Храните и Вечното завръщане

Храните и Вечното завръщане

Разликата между минало, настояще и бъдеще не е нищо повече от една устойчива илюзия.

Алберт Айнщайн, из писмо до семейството на Мишел Бесо

При изучаването на традиционните общества бях поразен най-вече от една тяхна характерна черта: от бунта им срещу конкретното, историческото време, от носталгията по периодичното завръщане към митичното време на първоизворите, към Великото Време.

Мирча Елиаде, из предисловието към Митът за вечното завръщане

Думата “суперхрани” е сравнително нова (за първи път е документирана в канадски вестник през 1949) и въпреки че често я определят като термин, тя има доволно неясни смислови очертания. През десетилетията е прикачвана към почти всичко – от мъфини до нискокалорични храни, от екзотични за европейците плодове до преоткрити древни житни култури от Стария континент. И въпреки че маркетинговата терминология невинаги е по наш вкус, се радваме, че през последното десетилетие суперхраните бяха сравнително по-ясно дефинирани като “наследствени” и дори “древни”. Но това е само един аспект от концепцията на нашия бранд – Ancestral Superfoods.

Вярваме, че Ancestral Superfoods е колкото търговска марка, така и мисия, в която всички можем да вярваме – еднакво силно и и без съмнения. Тук идва дълбокият смисъл, който влагаме в думата “ancestral”, която можем да преведем на български като “родов”, “наследствен” или “от прародителите”.

Храните и Вечното завръщане

Всъщност, всяка от тези вариации ни допада еднакво силно, тъй като води едновременно назад – към миналото на нашите земи и родове, но и без съмнение ни дава силата да гледаме с несъкрушим оптимизъм напред. Защото техният свят е и наш, техните песни са наши песни, и ще бъдат такива за нашите деца и внуци. Защото знаем, че комбинацията от пространство и време е инвариант (по Херман Минковски), но сме добре запознати и с концепцията за Великото време (по Мирча Елиаде), а сърцата ни вярват и в космическите цикли – юги (в древноиндийските Веди), и в старите германски вярвания за неизбежния Рагнарок и раждането на новия свят след него (по Поетичната Еда на Снори Стурлусон).

Но повече от всичко, ние не вярваме в “минало бешело”, а предпочитаме Вазовите “пресвещени старини”, като върху това градим целия свой мироглед.

На видно място в него е храната. Защото храната е живот. И както животът ни не започва като празна страница от неведомото нищо, а е ясна брънка във вселенските цикли и прашинка във Великото време, така и храната не е нещо, което трябва да третираме като единствено тук и сега. За да се храним (ерго – да живеем) по-добре, поглеждаме назад във времето – истинското и митологичното, за да се поучим от образите, думите и знанията, които живеят там, вечно.

Стъпваме здраво на науката, за да произвеждаме полезни за тялото и ума суперхрани, като едновременно с това отхвърляме профанното и се завръщаме към изворите, към Вечното време.

author-avatar

Прочети повече за Никола Шахпазов

Никола Шахпазов: Фланьор, любител на бира, фанатичен последовател на Хауърд Филипс Лъвкрафт и Монтегю Роудс Джеймс. Болестно привързан към езотерична и претенциозна музика, с особен интерес в сферата на сравнителното религиознание и културата на индоевропейските народи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *