Алманах, Познание

Воинът, воинският архетип и воинската традиция

Воинът, воинският архетип и воинската традиция

“Дюмезил подчертава “самотата и свободата” на индоевропейския герой, представени в използваните за Индра определения éka- (означаващ “сам, самотен, неповторим”) и yathā-vāsam (“самоволен”) и прилагателното svadhā (“самостоятелен”). Последната дума е свързана с латинската sodālis, значеща “член на тайно общество”. Всички те се отнасят към двойствената природа на воина – той е едновременно самотен победител, защитник на общността от външни опасности, но и постоянна вътрешна заплаха за нея.

Ян Пувел, из увода към The Stakes of the Warrior от Жорж Дюмезил

“Русите разказват на всички за своите герои, които наричат богатири, и вярват, че са полубожества.”

Станислав Сарницки, из Descriptio veteris et novae Poloniae cum divisione ejusdem veteri et nova (A description of the Old and the New Poland with the old, and a new division of the same), 1585

В книгата си Mitra-Varuna – Essai sur deux représentations indo-européennes de la Souveraineté от 1940, френският учен-филолог Жорж Дюмезил развива идеята за основополагащите три класи (или касти) в старите индоевропейски общества. Всъщност, това е стара негова концепция, изложена няколко години по-рано в книгата му Flamen-Brahman – че в основата на древните общества, предци на днешните европейски народи, стои разделението на свещени владетели, воини-аристократи и свободни граждани (най-често търговци, земеделци или животновъдци). Тези три класи/касти имат и своите философски/метафизични измерения – представителите им отговарят за сакралното, военното и чисто материалното (профанно) пространство.

Разделението е до известна степен формално  затова в исторически, а и в религиозно-митологичен план можем да открием немалко примери за припокриване, особено когато става дума за първите две функции. Често свещеният владетел (който често освен съдник е и магьосник) има и чисто воински функции – древногерманският бог Один владее чародейското изкуство seiðr, властва над останалите божества  и над света на хората, но е известен и като бог на войната и сраженията, както и като бог на падналите в битка воини.

Припокриванията и историческите натрупвания обаче не изключват факта, че подобно разделение на властници, воини и свободни люде откриваме в Републиката на Платон (като описание на идеалното общество), по подобен начин е разслоено обществото на старите германи, а и на древните индийци – с кастите брамини, кшатрии и вайшии.

Идеята на Дюмезил е прегърната и от други важни имена в антропологията и етнологията като Клод Леви-Строс, Мирча Елиаде и Жорж Дюби. В своята теория за архетипите пък Карл Густав Юнг изкарва на преден план героичния архетип, който до една или друга степен, се покрива с измеренията на онова, което традиционните общества наричат воин.

Воинът, воинският архетип и воинската традиция

Защо обаче воинът и неговата образност са така важни за нас днес? И защо на него сме отделили името на един от нашите пилотни продукти?

Първо, защото мисията на Ancestral Superfoods е да бъде мост между старата европейска Традиция и съвремието (хвърлете един поглед на встъпителните ни материали Храните и Вечното завръщане). В тази връзка, ние се опитваме във всяко наименование и във всяко свое действие, да се опираме на историческите извори за нашето далечно минало, както и на научните изследвания за него.

Също така, защото виждаме идеята за воина, воинския архетип и традиция като част от сакралното пространство, а не като част от профанното ежедневие. Воинът е герой, а не войник. Воинът е полубог, безстрашен, понякога разсъдлив, а друг път – пагубно импулсивен и воден от свещена мисия, а не наемник и насилник. В неговия дълбоко идеализиран, но и в много случаи трагичен образ, ние виждаме светлината, силата и вечният стремеж за откривателство, победа и покоряване на хтоничните, мрачни сили, които се опитват да спрат живота.

Вярваме, че комбинацията от активно съществуване, подсилване на организма с подбрани съставки, и взиране в древната мъдрост на нашите предци, може да извиси всеки от нас над профанното и да ни помогне да се докоснем до сакралното, да се издигнем до кастата на воина.

 

* За статитията сме използвали картини от руския художник Максим Сухарев и цикъла му от произведения „Време на митове“. Изкуството на Максим Сухарев е повлияно от славянско-сибирския етно примитивизъм, както и от митовете, песните и легендите на индоевропейските народи. Щастливи сме, че той ни предостави възможността да използваме неговите творби.  

Повече за автора и изкуството му може да научите на:
author-avatar

Прочети повече за Никола Шахпазов

Никола Шахпазов: Фланьор, любител на бира, фанатичен последовател на Хауърд Филипс Лъвкрафт и Монтегю Роудс Джеймс. Болестно привързан към езотерична и претенциозна музика, с особен интерес в сферата на сравнителното религиознание и културата на индоевропейските народи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *