Дерйа Хюсейн: Фокусирайте се върху адекватен прием на главните нутриенти за отлично здраве и добра двигателна култура

Първа част

Дерйа Хюсеин е клиничен диетолог, който практикува специалността си в няколко болници и клиники в Шотландия. Основател на DietitianMED – платформа, създадена да помага за усвояването на знания, свързани с науката за храненето. Работи и като Clinical Educator & Clinical Dietetic Lead в Bodystat, Шотландия, където обучава медицински и здравни специалисти относно храненето при различни състояния и болести.

Здравейте, Дерйа, Вие сте млад клиничен диетолог. Учила сте в Шотландия, развивате успешна международна дейност и говорите на езика на социалните медии. Разкажете ни как стигнахте до тук и какво Ви вдъхновява?

Причината да реша да се занимавам с клинична диетика е любим човек, който изгубих. До ден-днешен не спирам да се връщам назад и да си задавам следните въпроси: Дали нямаше да е различно, ако тя беше проследявана от Клиничен диетолог?, Дали нямаше да бъде по-дълго с нас, ако…’

Няма да говоря за това, но исках да ви споделя къде точно се появи пламъчето и защо ще продължава да гори с една едничка цел: вярвам, че всеки човек и пациент заслужава да води не само дълъг, но и качествен живот, вярвам, че храната е жизненоважен аспект за постигането на такъв, както и за превенцията и контролирането на редица заболявания!

Храненето е „гореща“ тема не само в медицинските среди, но и в обществото като начин за контрол на здравето, превенция, лечения. Какви митове битуват за правилното хранене, диета, които Вие разбивате?

Най-често срещаните, с които не само аз, но и много други колеги се борим, са:

• „Въглехидратите са вредни“ – въглехидратите са съществена част от балансираното хранене. Ключът е да се изберат правилните видове като пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци вместо рафинирани захари и преработени храни (не всички преработени храни са „лоши“ храни).

Виждам колко млади хора изпадат в капана на подобни митове и се ограничават от тази основна група макронутриенти, което може да доведе до редица здравословни усложнения. Дамите често могат да се сблъскат с „хипоталамна аменорея“ след практикуване на подобни рестриктивни диети. Това представлява нарушения в менструалния цикъл или загуба на такъв. Крайните рестрикции никога не са добра опция.

Те най-често са неустойчиви и често водят до т.нар. йо-йо ефект. По-ефективен подход е да се приема балансирана, разнообразна диета, която може да се поддържа дългосрочно.

• Мнението, че специфична „диета“ е най-добрата диета. Винаги има нова диета, която се рекламира като най-добрия подход за отслабване. Много от тях включват изключването на храни, които съдържат важни и необходими за тялото ни хранителни вещества. Някои диети дори изключват цели хранителни групи.

В много модерни диети могат да липсват основни хранителни вещества, като диетични фибри и въглехидрати, както и някои витамини, минерали и защитни фитохимикали. При липса на правилни количества от тези хранителни вещества могат да се развият сериозни здравословни проблеми.

Една такава диета например е кетогенната диета, която до ден-днешен бива промотирана като инструмент за отслабване. Има различни видове кетогенна диета, но обикновено тя намалява общия прием на въглехидрати до по-малко от 50 грама на ден, като някои хора се придържат към по-малко от 20 грама на ден. За сравнение, 1/6 банан има 30 грама въглехидрати, а една чаша сварена паста има 45 грама. Разбира се тя има важно приложение в клиничната диетология при някои пациенти.

В клинични среди я използваме при деца с епилепсия основно, за да намалим честотата и тежестта на пристъпите. Тази диета с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на въглехидрати променя метаболизма, като произвежда кетони, които стабилизират невронната активност. Кетоните имат невропротективни свойства, намаляват възпалението и подобряват енергийния метаболизъм на мозъчните клетки. Тя е изключително ефективна при тази група пациенти, но изисква внимателно планиране и наблюдение от специалист.

Друга подобна диета би била т.н. елиминационна диета. Тя е изключително ценна, когато има причина за приложение. Тоест, когато човек се опитва да открие причина за някакво състояние или симптоматика, която организмът проявява. Но елиминационната диета също не е пригодена да се изпълнява в дългосрочен план. Не може непрекъснато да тествате тялото си и да го ограничавате от х вещества, без да сте подсигурили съответните алтернативи.

Изборът на продукти, начин на приготвяне, броене на калории, както и много и различна информация често стресират хората и те прибягват към съвет от професионалист като Вас като последна, отчаяна стъпка. Как да отличим качествената информация по темата, какво да избягваме, когато търсим рецепти, съвети?

Моят съвет към хората, би бил да подбират много добре източниците си на информация и генерално да избягват да експериментират с всичко, което им звучи като нещо крайно. Най-големият враг на незнанието е знанието.

Започнете с това да проучите главните групи храни и вещества и какво правят те с тялото ни, за какво служат, каква е тяхната роля. Например ако знаете, че само на мозъка ни му трябва 120-130 гр въглехидрат/ден, за да изпълнява своята функция, ме съмнява да изключите въглехидратите от менюто си. Ако знаете, че адекватният прием на белтъчини е пряко свързан с това да успявате да произвеждате редица ензими и хормони в тялото и ,че неадекватният им прием в дългосрочен план всъщност намаля продължителността на живота ви и увеличава риска от това да имате наднормено тегло в бъдеще.

Ще си позволя да отворя още една скоба тук и причината да отворя тази тема е, че все повече виждам т.н. confirmation bias, практикуван в социалните мрежи.

‘Confirmation bias‘ е когато човек има х вярвания и разглежда само проучванията, които потвърждават неговите вярвания. Не всички са длъжни да могат да анализират съществуващите проучвания, не са длъжни да разбират от това. Проблемът идва, когато хора, които не разбират от тези неща, агресивно промотират идеологията/вярванията си с други хора.

Храненето и диетиката се променят с възрастта и по пол предполагам. Какви са критичните моменти и големи грешки, които можем да избегнем във всяка една конкретна възраст – като деца, подрастващи, млади хора, зрялост и трета възраст?

Храненето е жизненоважно дори в ембрионалния стадий, може да повлияе на метаболизма и риска от хронични заболявания в по-късен етап от живота, да повлияе на генетичната експресия, което е критично за правилното функциониране на клетките и тъканите. Този феномен често се нарича и фетално програмиране. Неадекватният прием на нужните хранителни вещества в този период може да промени начина, по който тялото съхранява и използва мазнини, увеличавайки вероятността от затлъстяване в по-късен етап от живота както и да повлияе на производството и чувствителността към инсулин, предразполагайки плода към диабет тип 2 и метаболитен синдром в зряла възраст.

По-късно периодът от раждането до момента, в който растежът и развитието на децата е най-интензивен, е изключително важен. При хронично недохранване децата имат намалена метаболитна гъвкавост и тялото се опитва да съхранява повече енергия. И много често с тези деца забелязваме т.н. ‘’catch-up phenotype’’. При опит за захранване след период на хронично гладуване и липса на важни нутриенти от диетата им, намалената метаболитна гъвкавост допринася за прекомерното складиране на мазнини по-нататък във времето.

Храненето и рутината ни за оптимална диета е от изключително значение през цялото време. Това да сме постоянни е онова, което би направило разлика по-късно, когато сме на 40-50-60 и т.н. В студентските си години работих над проучване, свързано с женското здраве и в частност с това защо дамите по време на перименопауза и менопауза наддават тегло. Оказа, че причината това да се случва не толкова е това, че хапват повече въглехидрати, а че нямат оптимални % мускулна маса. А тази мускулна маса се гради именно с правилната диета и добра физическа активност през годините.

Дерйа, храненето и движението са основата на това да поддържаме тялото и духа си в отлично състояние, да се „подмладяваме“. Но възможно ли е това и какви са реалните възможности на организма? Разбира се, те са индивидуални, но какво казва науката по въпроса и Вашият опит?

Движението за дълголетие става все по-популярно както в научните среди, така и в социалните мрежи. Инструментите, които се използват най-често, са суплементацията, специфични персонализирани тестове като ДНК тестовете, тестове за микробиом, такива, които анализират различни дефицити в тялото и др. Но научните доказателства за някои от тези инструменти са все още ограничени, но продължаваме да работим в тази насока.

Когато става въпрос за персонализиране в сферата на нутрициологията, проучванията и доказателствата, които имаме до момента са следните:

Персонализиране на базата на вкусове, предпочитания и начин на живот:

✅ – добри доказателства за ефективност и възможност за мащабиране на програми чрез технологии.

Персонализиране на базата на стандартни клинични фактори като високо кръвно налягане или висок холестерол:

✅ – добри доказателства за ефективност, важно, защото високият холестерол води до ранна заболеваемост и смъртност.

Персонализиране на базата на нови биологични фактори като метаболомика, ДНК, чревен микробиом и CGM показатели:

❌ – няма доказателства за полза от тези скъпи подходи, до тук има значителни доказателства, че този вид персонализация няма полза пред общото здравословно хранене.

Но това не означава, че растящият обем от информация и проучвания няма да обърнат тази статистика. Ако различните компании и лаборатории правят тези тестове/инструменти все по-достъпни за потребителите, това ще помогне на този растящ обем информация да се превърне в статистика, която бихме могли да разчетем и проучим например.

Някои компании агресивно промотират ползването на глюкомери за измерването на постпрандиалните нива на кръвна захар, заставайки зад твърдението ,че балансираните нива на кръвна захар дори при хора без проблеми с кръвната захар могат да подобрят общото им състояние. Проучванията показват че много хора без диабет, без ИР са започнали да се хиперфиксират над нивата си на КЗ, и как това е довело до ментални нарушения, тревожност и хранителни разстройства при хора, които не са имали абсолютно никакви здравословни проблеми.

Трябва да спрем да демонизираме напълно нормалното постпандиално покачване на кръвна захар при хора, които нямат проблеми с кръвната захар, това е напълно безсмислено. Къде са научните доказателства, които показват ,че това да поддържаме ниски нива на КЗ и инсулин има някакви ползи за нас?

Как ще се развива персонализираното хранене ще бъде изключително интересен процес за проследяване, но докато в научните сфери ожесточено се работи над тези проучвания, моят съвет към хората би бил да се фокусират над всички онези семпли неща, които биха могли да приложат в своето ежедневие.

Адекватен прием на главните нутриенти, които са изграждащи блокове на нашето здраве и добра двигателна култура. Ако не се погрижим за елементарните неща, които хранят нашето тяло и го правят по-здраво, то нищо друго допълнително няма да има този ефект.