„Главният закон на балансираното хранене е да изяждате такова количество храна, каквото може да поеме стомаха ви. Най-безценни са плодовете и зеленчуците. Много е важно да се обърне внимание на качеството на храната“, казва д-р Еми Джиханова, специалист по Ендокринология и болести на обмяната.
Д-р Еми Джиханова е завършила МУ-София през 2018 година. Специализант по ендокринология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ Майчин дом.
Автор: Мая Цанева
Здравейте д-р Джиханова, като ендокринолог, доколко Вашите пациенти са по-уязвими към Covid – 19 и какви са Вашите съвети към тях? Очаквате ли обостряне на някои симптоми или проявления при тях и при кои заболявания?
Здравейте, благодаря за поканата. Радвам се,че мога да изкажа своето мнение чрез вашата медия.
Инфекциите при диабетиците са донякъде по-често срещани, отколкото при хората, които не страдат от диабет, а изходът често може да е по-лош. Когато си болен, може да ти е по-трудно да контролираш диабета си. Самият факт,че си болен, може да повиши инсулиновата резистентност и нивата на кръвната захар. Освен това, което всички сме чували за социалното дистанциране, миенето на ръцете и всички мерки,които трябва да спазваме, диабетиците трябва да се погрижат да разполагат с колкото може по-големи количества от медикаментите си.
Как да повишите имунитета си срещу коронавирус: Ограничете захарта и алкохола! Приемайте храни, богати на фибри, витамини и аминокиселини. Фибрите и пробиотиците са приятели на полезните бактерии,които също пазят организма от опасни вредители. Прибавете към менюто си цитруси, особено лимони. Лимон в комбинация с мед и джинджифил, е силен имуностимулатор. Консумирайте храни, богати на цинк – фъстъци, стриди, черен шоколад, пшеничен зародиш, нетлъсто телешко месо,агнешко месо, печени тиквени семки и на селен – бразилски орехи, бекон, сирене, риба, слънчогледови семки.
Захарният диабет и заболявания, свързани с обмяната на веществата, често се провокират при силен стрес. Как пациентите Ви с тази диагноза да съхранят здравето си при стресова ситуация като настоящата? Ако сме здрави, за какво да следим, за да се предпазим?
Реакцията на човек, подложен на стрес, зависи както от типа на диабета, така и от типа на стреса. При хората с диабет тип 2, стресът води до покачване на кръвната захар, докато у пациенти с тип 1 – кръвната захар може и да се понижава. Физическият стрес обикновено води до по-високи нива на кръвната захар при хора с двата типа диабет. Хората с диабет са наясно, че трябва да поддържат внимателно доброто си състояние, а това означава: непрестанно да се следят нивата на кръвната захар, правилно хранене, повече движение.
Как болните от диабет, от автоимунни заболявания, свързани с обмяната на веществата, се справят с предизвикателствата на смяната на сезоните? Кои типично пролетни храни са най-подходящи, щадящи за тях и кои – вредни?
Вече е научно доказано, че сезоните влияят на работата на човешките гени. Това обяснява защо някои заболявания се проявяват по-често през зимата. Учени са открили, че гените, свързани с имунитета, са по-активни през студените месеци. Възпаленията имат ключова роля при заболявания като ревматоидния артрит, диабета тип 1 и болестите на сърцето.
Във Великобритания пикът на тези заболявания е през зимните месеци. Там новите случаи на диабет тип 1 се диагностицират най-често през януари, февруари и март. Според изследователите това се дължи на сезонната активност на гените, но те още не знаят каква е причината за тези сезонни колебания.
Сред причините може да са стресът, промените в храненето и в резултат промените в микрофлората в червата. Сезонните промени на гените всъщност са еволюционно предимство. Затова не е странно, че такива промени са регистрирани и в гените, отговарящи за метаболизма. Те са помагали за съхраняването на енергията в периодите с недостиг на храна.
Какво е отношението Ви към поста, към вегетарианството и веганството като специалист?
Независимо какъв начин на хранене изберем, е много важно то да бъде разнообразно и да сме достатъчно информирани за предимствата и недостатъците от него. В храненето, както и във всичко останало, е много важен балансът. За хората, които се хранят с растителна храна, е от ключово значение тя да бъде пълноценна, като да включва безглутенови зърнени храни, варива, както и много сезонни зеленчуци и плодове.
Коя е Вашата любима рецепта за пролетта?
Пролетта е един от любимите ми сезони. Най-витаминозните и обичани от мен са супите от коприва с киселец, които са богати на желязо.
Със зимата се отдалечаваме от традиционните ферментирали храни, които знаем, че са силни пробиотици. Какви са пролетните ферментирали храни и съставки, които използвате във Вашата кухня?
Всъщност винаги можем да ферментираме храни в дома си и да не се ограничаваме до конкретния сезон. През пролетта можем да продължим да наблягаме на кръстоцветни зеленчуци и на кореноплодните, които да ферментираме с вода и сол. Може да си набавяме полезни концентрирани функционални храни на прах, както и да използваме много от пресните зеленолистни зеленчуци, които са типични за пролетта, като: спанак, лапад, киселец, тученица, манголд, листа от цвекло и различни видове зелени салати. Много важно е да са с чист произход и да са отгледани без пестициди.
Според Вас расте ли осъзнатостта, че „Аз съм това, което ям“?
Да, все по-често срещам хора, които имат желание да се хранят здравословно. Или както е казал Майкъл Полан: „Не яжте нищо,което не би сложила на масата си баба ви“. Главният закон на балансираното хранене е да изяждате такова количество храна, каквото може да поеме стомаха ви. Важното е менюто да е балансирано по отношение на белтъци, въглехидрати и мазнини, да съдържа необходимите витамини и минерали.
Много родители често изпитват затруднения да избират и готвят на децата храна, която отговарят на определението „здравословна“. Какво е най-важното, за което да следят при избора на продукти, на обработка на храната?
Голяма част от децата са с ниска физическа активност. Нездравословният модел на хранене и ниската физическа активност са свързани с продължаване тенденцията за увеличаване честотата на затлъстяване сред децата.
Важното е да се осигурява на децата пълноценна и разнообразна храна. Техниките за здравословно готвене са: варене, печене, готвене на пара, вакумно готвене и задушаване. Да включва зърнени храни и/или картофи в храненето на децата няколко пъти дневно, ежедневно консумиране на разнообразни зеленчуци и плодове, за предпочитане сурови. Необходима е ежедневна консумация на мляко и млечни продукти с намалено съдържание на мазнини и сол. Избирайте меса с намалено съдържание на мазнини, замествайте често месото и месните продукти с риба или бобови храни. Ограничавайте общо приема на мазнини от децата, особено на животинските. При готвене замествайте животинските мазнини с растителни масла. Намалявайте приема на захар, захарни и сладкарски продукти от децата, също така безалкохолни напитки, съдържащи захар. Ограничете употребата на сол при приготвяне на ястията, намалете консумацията на солени храни от децата. Осигурете достатъчен прием на вода и течности. Осигурявайте физическа активност на децата всеки ден.
Ако изпитваме затруднения да се храним здравословно поради финансови причини, какво ще ни посъветвате да избираме като продукти, така че да не пострада здравето им? Какво да избягваме?
Най-безценни са плодовете и зеленчуците. Добре е да се избягват полуфабрикатите, тестените изделия, мазните и тлъсти храни, като се наблегне на пълноценните храни. Много е важно да се обърне внимание на качеството на храната, а не на количеството и на това какви хранителни вещества си набавяме от нея.
Какви са най-ценните храни, които не трябва да изключваме от диетата си в моменти на отслабен имунитет или при хронични заболявания, при изпитание като настоящото? Как да ги обработваме?
Причините за отслабен имунитет могат да бъдат от различно естество: некачествена храна, гладуване, дефицит на витамини и микроелементи, както и някои антибиотици. Най-важни за имунната система са витамините А, B5, C, D.
Всяка растителна храна, особено оцветената в жълто и червено (морков, тиква, червена чушка, домат, диня) съдържа бета-каротен, който в организма се преобразува във витамин А.
Витамин C ще го откриете в боровинките, шипката, цитрусите, магданоза.
Витамини от група B се съдържат в целите семена, пшеничното брашно, ядките, елдата, боба, покълналите семена, гъбите, сиренето.
От минералите най-важни за имунитета са селен, цинк, магнезий, калций, желязо, йод, манган.
Витамин D може да намерите в сиренето, тофу, бадемово мляко, соево мляко, овесена каша.
Ancestral Superfoods работи с покълнали и ферментирали типични супехрани и суровини, наследство от нашите прадеди. Каква, според Вас, е стойността на тези храни в периоди като настоящия?
В периоди като настоящия, в който е важно да поддържаме имунната си система, е добре да се използват живи храни. Това са храни, които са претърпели възможно най-малки фабрични обработки, и са запазили по този начин свойствата си. В процеса на покълване се разпадат антинутриентите в храните, а хранителните вещества, ензимите, витамините и минералите са в най-усвоимата и правилна форма за организма. Чрез тези си качества, живата храна подпомага важни процеси в организма, като храносмилане и обмяна на веществата и спомага на имунната система.
Какви са Вашите любими рецепти с такива храни и съставки?
Много лесна и полезна рецепта е кисело мляко с горски плодове, към което добавям покълналите и ферментирали функционални храни на прах и по този начин често започвам деня си.
Ancestral Superfoods почита наследството ни като храни и начин на живот и го превръща в храни на бъдещето. Кои са трите храни на предците ни, които бихте превърнала в храни на бъдещето?
Определено диворастящите горски плодове, зеленолистните зеленчуци и медицинските гъби.
Заветът на мъдреците представя експерти и изявени личности, ангажирани с мисията на Ancestral Superfoods да развива културата на превенция на заболявания и на здравословен начин на живот, щадящ природата. С нашите гости разказваме истории, които посяват семето на добротворчеството за и с всички. Ancestral Superfoods подкрепя хората, които със знанията и уменията си ни помагат да живеем в по-зелен, по-осъзнат и по-здрав свят.