Кратък гид за света на функционалните храни

Светът на функционалните храни е голям и едно парченце от него се нарича Ancestral Superfoods – нашите покълнали и ферментирали функционални храни, богати на лесноусвоими хранителни вещестава, полезни за здравето на имунната ни система, храносмилаталната ни система, обмяната на веществата и др.

Но какво означава „функционална храна“? Зад това понятие се крие широка гама продукти, които заeмат все по-голяма роля в една балансирана за здравословен начин на живот диета.

По определение функционална храна е типична храна, към която има добавени хранителни вещества, като витамини, минерали, фибри, пробиотици, пребиотици. Тези добавки са в храната, за да изпълняват конкретна функционална цел, а именно да подобряват качествата на храните или да добавят качества към храните. Например, ако се добави калий в портокалов сок, то той се обогатява, защото по принцип в протокаловия сок има калий. Но ако се добави калций, то се променя функционалността на сока в определена посока.

Разбира се по принцип всички храни имат функция – всяка има определено съдържание и хранителни стойности. Но функционалните храни имат специфична хранителна стойност, която е манипулирана с определена благоприятстваща здравето ни цел. Например могат да спомагат за преодоляването на различни хранителни дефицити, могат да спомагат за функционирането на храносмилателната ни система и да поддържат микробиома ни в перфектна форма, да подпомагат състоянието на имунната система, обмяната на веществата и дори когнитивното ни състояние.

Функционалните храни най-общо се създават около определени съставки, като пробиотици, пребиотици, станоли или стероли (последните са вещества с растителен произход, които намаляват нивата на лошия LDL холестерол).  Други (основно напитки) биват обогатени  – например с витамин D в млякото.

Функционалните храни представляват ценна добавена стойност към здравето ни, но те имат смисъл само ако човек поддържа или се стреми към поддържането на здравословен начин на живот. Независимо дали консумираме функционални храни, вредни навици като пушенето или лошото хранене все още си остават актуални проблеми. Какво казва законът по отношение на статута на функционалните храни. В Европейския съюз съществува система от регулации, която гарантира, че хранителните и здравни твърдения са научно проверени, а правилата са хармонизирани навсякъде в рамките на съюза. Регламентът на ЕС  за здравните твърдения/претенции подлежат на предварително одобрение, включващо научна оценка  на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Пример за здравна претенция е да кажем твърдението, че витамин D е от съществено значение за растежа на костите на децата. Европейската комисия има и конкретни формулировки за разрешените твърдения и кога могат да бъдат използвани – например за нискомаслен продукт се смята продукт, който има по-малко от 3 г мазнина на 100 г (за твърди хранителни продукти) или по-малко от 1,5 г на 100 мл за течни.

Тогава какво НЕ е функционална храна? На първо място лекарствата – от правна гледна точка лекарствата са различни. Те могат да твърдят, че лекуват, предотвратяват  болести, а такива твърдения не се одобряват за храни. Суперхраните също не са функционални храни, защото няма как да се тества, че една храна е „супер“. Това е по-скоро медийно понятие, което описва продукт, който е много богат на определено хранително или биоактивно вещество. Обогатените храни също не са функционални храни – при тях се повишават нивата на определни хранителни вещества, които присъстват естествено, но са загубени по време на обработката, например витамини и минерали се добавят към белия хляб, тъй като те се губят при производството на бяло брашно. Някои функционални храни също могат да се смятат за обогатени (и обратно).

Някои примери за функционални храни?

Пробиотиците. Пробиотиците са успешни носители на твърдението за стимулиране на имунната система, подобряване на функциите на храносмилателната система, има данни и че могат да спомогнат за предотвратяване на някои алергични заболявания, като атопичен дерматит при децата. Начинът по който действат в тялото е много сложен и все още не всички ползи за напълно изяснени, но резултатите до момента са многообещаващи. Пробиотиците повлияват позитивно върху човешкото здраве и има доказателства, че редовното приемане  функционални храни и храни, съдържащи пробиотици, представлява ценнен принос към здравословното хранене. И макар че все още не всичко е напълно изяснено, хората консумират пробиотици от хилядолетия  без неблагоприятни ефекти свързани с инфекции, така че приемът им се счита за безопасен.

Пребиотици. Понятието „пребиотик“ съществува от 1995 година и означава несмилаема съставка, която обаче може да окаже благоприятно влияние върху здравето, тъй като избирателно стимулира растежа и активността на специфични полезни бактерии в червата (например Lactobacillus sp., Bifidobacteria sp., Lactococcus sp). От друга страна, пребиотиците спират растежа на бактерии, които са потенциално вредни (например бактерии, които произвеждат токсини като Clostridia и Escherichia coli).  Тъй като увеличават количеството „добри“ бактерии, се смята, че насърчават здравословна среда в червата и така потенциално могат да имат ползи за здравето. Предполага се, че редовната консумация на пребиотици, има широк спектър от потенциални ползи за здравето, включително подпомагане на абсорбцията на минерали (напр. калций), подобряване на имунната функция, намаляване на нивата на холестерола в кръвта, играят роля в превенцията на туморни заболявания и спомагат за облекчаване на запек и синдром на раздразненото черво. Въпреки че все още ползите не са докрай изследвани, до сега най-обещаващите области са усвояването на калций и ефектите върху имунната система.

Растителни станоли и стероли.

Въпреки че растенията обикновено не съдържат мазнини, то семената им съдържат. А сред групата растителни липиди особен интерес представляват станолите и стеролите, заради потенциалните им положителни ефекти върху сърдечно-съдовата система. Структурата на растителните станоли и  стероли е много подобна на тази на холестерола и затова  са в състояние да се конкурират с холестерола в човешкия организъм. Смята се, че включването на растителни станоли и стероли в диетата намалява усвояването на холестерола. Неабсорбираният холестерол се отделя чрез дебелото черво и това води до много по-малко холестерол, достигащ до кръвоснабдяването, а оттам и до по-ниска концентрация  кръвта. Нивата на общия и LDL (липопротеин с ниска плътност) са понижени, без това да влияе на концентрациите на HDL (липопротеин с висока плътност). Доказано е, че когато са налични станоли и стеролови естери (това е формата, под която са въведени в храните), абсорбцията на холестерола пада от 60% на 20%, което е свързано с намален риск от сърдечно-съдови заболявания. Храни и напитки с добавени станоли и стеролови естери са полезно допълнение към диетата на хора, които искат да намалят нивата на холестерол в кръвта си.