Алманах, Заветът на мъдреците

Георги Ненов: Не е необходимо уроците да идват само от грешките, които допускаме

Георги Ненов: Не е необходимо уроците да идват само от грешките, които допускаме

Георги Ненов е създател на подкаста и платформата „Свръхчовекът с Георги Ненов“. Той е радетел на осъзната промяна – вътрешна и външна, социален активист, мотивационен лектор и приятел. Георги е свръхчовек, който не спира да се развива и затова цени въпросите и отговорите, които го провокират да продължава напред.

„Постоянството е подценявана свръхсила. Първата крачка към промяната е осъзнаването. Всеки избор носи след себе си своите последствия без значение дали го осъзнаваме. Основните стълбове на здравето са: храна, движение, сън, стрес. Последното е най-голямата и същевременно, силно подценявана, пречка в контекста на здравето“, казва той.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей, Жоро, как си?

Здравей! Свръхчовешки добре съм, благодаря! 🙂

Последните месеци бяха предизвикателни за дейните и спортуващи хора. Как ти се справи с ограниченията и с промяната в живота ти?

Мисля, че моята нагласа да търся уроци и нови възможности в ситуациите, в които попадам ми помогнаха да не се вайкам и да не губя форма. Още в първите дни моята приятелка предложи да започнем един 30-дневен безплатен йога курс и това, че дори тренировките бяха споделено време за нас, доста ми помогна. Имах си 24-килограмова пудовка, няколко ластика и постелка, които ми свършиха страхотна работа през двата месеца на строга карантина и изолация.

Повечето хора си мислят, че фитнесът е свързан с тежки натоварвания, големи тежести, дълги бягания, обаче реалността е съвсем различна. Заключени сме вкъщи, това ни кара да се чувстваме притеснени за здравето си и всеки допълнителен стрес – било то физически или психически може да не е нещо полезно за нас в конкретния момент. Затова избрах леките тренировки и раздвижвания, но постоянно, всеки ден. Постоянството е подценявана свръхсила. Звучи прекалено просто нещо безплатно и достъпно до всички, като постоянството, да е „Тайната“ за постигане на успехи и прогрес, обаче е абсолютен факт.

Този период – криза или възможност беше за теб? Или и двете?

Както казах, ако приемеш нещо като криза и се фокусираш върху него, надали ще имаш енергия и желание да мислиш за нещо друго. Целта ще бъде оцеляване, а в моя случай, аз се чувствах достатъчно спокоен, за да изкарам няколко месеца в социална изолация. Живеем в 21 век. Общуваме с целия свят с един клик на мишката. Просто мобилният телефон внезапно се превърна в домашен.

Възможността, която аз видях в ситуацията, е да инвестирам време в себе си за неща, за които преди това не оставаше време. Най-вече – финансовата ми грамотност в частта с личните финанси, тъй като имах повече свободно време, можех да чета и слушам повече книги.

Твоят проект „Свръхчовекът с Георги Ненов“ стартира с твоята лична трансформация. Кога се случи това и какво ти беше най-трудно в началото?

Всъщност „Свръхчовекът“ е осъзнаването на факта, че вече съм постигнал своята трансформация. Самата трансформация започна с грижата за тялото с по-осъзнато хранене и по-качествено движение според моите цели и физическо състояние.

Забелязал съм, че повечето хора имат нагласата, че нещо (външно) ще се случи, за да се промени живота им по някакъв начин. Реалността е, че всяка промяна започва отвътре. Включително и създаването на проекти, бизнеси или развиване на нови умения. Страхът от непознатото ни пречи доста повече отколкото мислим.

Началото на „Свръхчовекът с Георги Ненов“ до голяма степен се дължи на моя кураж да опитвам различни неща. Изобщо не си мисля за крайната цел или за нещата, които могат да се оплескат. Просто опитвам. Като децата.

След няколко епизода стигнах до друг български подкаст, който към момента беше активен и изследвайки нещата, които Ники Найденов (Wake Up and Start Up) правеше спрямо това, което аз правех в Свръхчовекът, стигнах до различни идеи как да подобря и развия идеята. Разбира се, да слушаш епизодите, които си записал и да търсиш подобрения в себе си, както и обратната връзка на слушателите, винаги помага да ставаш с една идея по-добър във всеки следващ епизод. И тук се връщаме на предишния ми отговор – „Постоянството е „Тайната“ на успеха“ според мен.

Георги Ненов: Не е необходимо уроците да идват само от грешките, които допускаме

На много хора им се наложи да преживеят внезапни промени в личния и в професионалния си живот, да се изправят срещу свои проблеми. Сега, когато бавно излизаме от тази ситуация, какво би ги посъветвал, за да не изгубят позитивите и да продължат напред към устойчива промяна?

Първо – да създадат нагласата за възможност. Преди няколко дни се чух с мой близък приятел. Много талантлив и опитен дизайнер, специалист по печат и предпечат, който прекарал десетина години във фирма, която заради кризата го освободи. Вместо да се жалва и оплаква, той каза: „Жорка, сега имам възможността да опитам да се фокусирам върху това, което ме вдъхновява – фотографията. Сякаш някой направи избора вместо мен.“ Каквото и да се е случило, в момента четете това, което съм написал.

И аз съм оставал без работа, без пари. Знам колко е потискащо и неприятно. Това, което ми помогна тогава беше нагласата – да направя добро дело и че „и това ще мине“. И мина.

Ти спортуваш активно и помагаш и на други да се грижат по-добре за себе си. Расте ли осъзнатостта за грижата за ума и тялото, за връзката помежду им?

Благодаря за изключително добрия въпрос! Не мога да преценя дали расте осъзнатостта, че грижата за здравето включва повече от това да се храниш по начин „Х“ и да ходиш на фитнес, защото мисля, че живея в балон, в който повечето хора знаят, че е така.

Извън моя балон наблюдавам все повече хора, които търсят „лесния“ начин да свалят килограми, да се вкарат в по-добра кондиция и спортна форма, да спрат да ги болят кръст, гръб, рамене, колене. Лесният начин е чрез „магическо“ хапче – добавка, космодиск или нещо друго. Само че светът не работи така. Тялото не работи така. 10-20-30 години сме градили хранителни навици. 10-20-30 години сме ходили недоспали на работа и сме мечтали да дойде уикенда, за да си починем. 10-20-30 години сме прекарали седейки на стол и с изключително слаба физическа активност, защото „на мен не ми се лепи“. Цената я плащаме сега. Всеки избор носи след себе си своите последствия без значение дали го осъзнаваме в момента на направа на избора или години след това.

Според мен здравето трябва да се разглежда цялостно. Как се грижим физически за тялото си – чрез активно движение, качествено хранене и почивка? Как се грижим за ума и съзнанието си – чрез контрол на стреса, работа с терапевт, медитация?

Основните стълбове на здравето са: храна, движение, сън, стрес. Последното е най-голямата и същевременно, силно подценявана, пречка в контекста на здравето. Именно това се опитвам да „посея“ в главите на хората, с които работя, а така и да повиша осъзнатостта на тях, както и на техните близки и приятели, пред които моите трениращи са личен пример.

Каква е твоята диета сега след принудителнната изолация и в началото на лятото? Какво би посъветвал да включил в менюто си, за да излезем по-леко от стреса и да рестартираме, или да не загубим постиженията си?

Не харесвам думата диета. Моята дефиниция на думата е свързана с „ограничение“, а не с избор. Предпочитам думата „режим“.

Моят режим включва хранене, на което почти винаги присъстват източници на белтъци и фибри – т.е. зеленчуци. Избягвам млечни (с изключение на скир и извара) и тестени храни. Не ми понасят. Избягвам картофи, бобови и големи количества плодове. Начинът, по който се храня е свързан повече със самонаблюдение и конкретните нужди на тялото ми спрямо физическата активност в конкретния период. Ако след дадено хранене усещам подуване или тежест, ако се чувствам отпаднал или ми липсва енергия, винаги се връщам няколко часа назад, за да си припомня как съм се хранил и дали в храната ми е имало нещо, което да предизвика тази реакция на тялото. Така постепенно елиминирах гореописаните храни от менюто си.

Относно втората част на въпроса, бих препоръчал да хората да не си създават стрес сами, като поставят моментално нереалистични цели. Нека започнат бавно и стъпка по стъпка, избирайки дали да се фокусират върху стабилизиране на храненето или върху завръщането на активното движение в ежедневието им. Ако сте „развалили“ храненето си през карантината, потърсете причината. Ако не я откриете, най-вероятно в следващ стресов период тази „грешка“ ще се повтори.

Ако сте се наспивали повече и се чувствате по-енергични и продуктивни, научете този положителен урок и го превърнете в „новото нормално“.

Не е необходимо уроците да идват само от грешките, които допускаме. Ние, хората, сме странни животни. Не стига, че искаме ВСИЧКО, но го искаме СЕГА, ВЕДНАГА! Същевременно, когато опре до нашите действия си казваме, че започваме промяната в живота си „от утре“ или „от понеделник“ или „от Нова година“. Отлагаме най-важното действие – началото. Ако бях отлагал началото на Свръхчовекът, сега нямаше да имам 190+ епизода за по-малко от 4 години, нали?

Георги Ненов: Не е необходимо уроците да идват само от грешките, които допускаме

В подкаста и в блога на „Свръхчовекът с Георги Ненов“ разказваш, показваш историите на професионалисти и активисти, които чрез лична промяна и със собствени усилия помагат за промяната към по-добро и на другите. Защо е важно да чуваме, да познаваме, да разбираме такива хора?

Защото това е най-лесният начин (според мен), да убедим съзнанието си, че сме способни да бъдем Свръхчовек. „Ако той/тя може, защо да не мога и аз?“ Личният пример е това, което ни кара да вярваме, че и ние можем, защото някой вече е постигнал това, което ние искаме или сме поискали някога, но не сме действали, за да се случи. Това е моят начин да помагам на хората да сбъдват мечтите си – представяйки им хора, които са за пример с това, че вече са постигнали успех в начинанията си. Стига просто да допуснат, че и те могат и да направят първата крачка.

Често се казва, че най-важната е първата крачка. Ако е така, каква, според теб, трябва да е тя, ако си стремим към качествена промяна в живота си?

Обичам да казвам, че единствено контекстът определя верния отговор и важно би било да определим в коя сфера искаме да е тази качествена промяна в живота ни. Използвайки цитат на един свръхчовек и мой приятел, Георги Христулев от „Виртуоз в продажбите“: „Не можеш да събудиш човек, който се прави на заспал“, ще кажа, че първата крачка към промяната е осъзнаването. Осъзнаването, че имаме даден проблем, или че силно искаме да имаме нещо в живота си.

Ще дам два примера, използвайки моя скромен опит:

Първи пример: Имаме конкретен здравословен проблем, например, наднормено тегло и искаме да променим това. Първата крачка е да се измерим и да започнем да правим нещо, което не сме правили до този момент. Качваме се на кантара, записваме числото. Мерим се с шивашки метър през корема, талията и ханша. Започваме да бягаме/плуваме/тренираме лекичко всяка сутрин по 15-20-30 до 60 минути. След месец се мерим отново. Сравняваме мерките. Разсъждаваме над нещата, които сме променили в периода и дали са ни придвижили в желаната посока. Ако отговорът е „Да“, продължаваме да ги правим и търсим нещо, което можем да добавим с цел следващия месец да имаме още по-добри резултати. (Това е „съвет“ изваден от контекста. Ако имате проблеми със ставите, не препоръчвам да бягате.)

Втори пример: Искаме да имаме собствен проект, било то бизнес, кауза или нещо друго, първата крачка е да започнем да го правим. Например, искаме да помагаме на хората да шият, защото е наше хоби от години и сме развили много знания и умения чрез различни книги, курсове или чуждестранни блогове/сайтове. Правим си Фейсбук страница, каним приятелите си и публикуваме една бележка (Note) с нашата история във връзка с шиенето – Какво ни запали по това хоби? Как го открихме? Как прогресирахме в него? Някакво емоционално споделяне за пътя до тук. Продължаваме да пишем всяка седмица по една бележка. Натрупването на съдържание е най-важното нещо за създаване на собствен дигитален проект – било то блог или подкаст. Просто започни преди да си готов/а.

Често се твърди, че сме продукт на изборите и решенията си. Има ли точка, от която няма вариант за промяна? Ти си пример за лична и кариерна промяна, която вероятно те е е изправяла пред дилеми.

Клишетата са клишета, защото са отговарят на истината. Ние сме продукт на изборите си. Никога не съм имал дилеми. Винаги съм предпочитал да опитам, да използвам възможността пред това да съжалявам, че не съм се осмелил. Това поведение ме е водило до грешки и уроци. Уроци, без които нямаше да съм на мястото, на което съм в момента. Единственото необратимо и абсолютно неизбежно нещо в нашия живот е смъртта. Ако сме живи и се движим, то почти всичко може да бъде променено. Един от най-ценните уроци в живота ми е свързан със загубата на братовчед ми преди 4 години. Още преди да го има Свръхчовекът. Урокът беше, че има два типа неща – такива, които можем да променим и такива, които не можем да променим. Не си заслужава да се притесняваме за тези, които не можем да променим. Това не зависи от нас. Но ако искаме да отслабнем, да станем по-силни или да изкарваме повече пари, това зависи ИЗЦЯЛО от нас.

Георги Ненов: Не е необходимо уроците да идват само от грешките, които допускаме

Как избираш храната си? Обичаш ли да експериментираш?

Обожавам да експериментирам. В яденето, не в готвенето. Поне засега, защото готвенето, като умение, съм го оставил за малко по-нататък.

Много харесвам екзотични храни. Сякаш през храната се свързвам с различните култури и хора. Иначе откъм ежедневно хранене съм много лесен – сутрин закусвам с яйца (бъркани или на очи), обядвам и вечерям (най-често) с месо и салата. Текущият експеримент е, че сутрин закусвам с кофичка скир, лъжица протеин и лъжица от Вожда на Ancestral Superfoods. Но нивата ми на физическа активност са доста по-ниски от обичайните.

Ancestral Superfoods работи с покълнати и с ферментирали суровини. Ти как ги ползваш?

В момента добавям лъжичка „Chieftain“ към скира и протеина си всяка сутрин. Приятелката ми, като вегетарианец, също се наслаждава на сутрешни зелени смутита, в които добавя от моя „Warrior“.

И двамата държим храненията ни винаги да съдържат белтъци, така че много се зарадвах, когато разбрах, че вече имате и продукт с добавен протеин от ориз, грах и коноп.

Намирам продуктите за супер удобни за междинни хранения, дори когато си в движение. Повечето хора не знаят какво да хапнат след тренировка или между обяда и вечерята, когато храната им е била крайно недостатъчна – като количество и съдържание.

С кои три храни би се определил като човек?

Супер интересен въпрос. Без съмнение, първата храната, с която се определям, е яйцето. Яйцето е смалена версия на живота – зародишът, обвит в белтък и нещо чупливо, като човешкото тяло, което го пази. Жълтък с малко сол е любимата ми храна. Предпочитам го пред шоколад, сладолед и всички други изкушения. Винаги усещам прилив на енергия и много по-добра ситост спрямо другите възможности за хапване.

Твоят въпрос ме замисли над това, че от дете това е моята любима закуска. От малък обожавам рохките яйца. Може би има някаква връзка между енергията, която се съдържа в жълтъка и моята енергична натура.

Втората храна е водата. Водата е прозрачна, постоянна, създава енергия, вдъхва живот около себе си. Където има вода, има живот, има хора. Тя е прозрачна, автентична. Водата е приятел на всички – на флората и фауната.

Третата храна, с която се определям, е лютото къри. Подправката, която създава предизвикателството, което търся в живота си, за да ми е интересно и забавно. За да тествам лимитите и ограниченията си. Без да убива всички други вкусове. Галантна смес от подправки, които правят храната хем по-интересна, хем по-вкусна, хем по-предизвикателна.

И последен въпрос – Ancestral Superfoods изследва и подкрепя съхраняването на наследството, което да ни помогне да имаме по-добре бъдеще като хора и като част от природата. Ако трябва да затвориш в капсула три важни неща, които да оставиш в наследство, какви биха били?

  1. Притчата „И това ще мине“ – за рибаря и човека, който иска да скочи от моста.
  2. Човек в търсене на смисъл на Виктор Франкъл.
  3. Филмът „Wall-E“ на Пиксар.
author-avatar

Прочети повече за Мая Цанева

Мая Цанева е създател на онлайн съдържание, блогър и журналист на свободна практика. Специализира в съдържание и комуникации по темите предприемачество, иновации и родителство. Съосновател на Сдружение „Безопасни детски площадки“. Пооддържа блога www.mayatsaneva.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *