Алманах, Заветът на мъдреците

Лили Георгиева: Ключово е да поставим себе си и познанието за онова, което е в нас, на първо място

Лили Георгиева: Ключово е да поставим себе си и познанието за онова, което е в нас, на първо място

Лили Георгиева е консултант по кариерно развитие и промяна и помага на хората да постигнат удовлетворение и смисъл от тяхната работа, в настоящата или нова професия или бизнес, както и да развиват личния си бранд. Тя е сертифициран консултант по кариерно развитие с над 1500 часа опит, лектор, автор на настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, създател на методология за кариерна промяна „Устрем“.

„Личният ни бранд не е някаква маска или имидж за пред другите, а сме самите ние, с нашите личностни качества и професионална експертиза. Важно да сме наясно със своята същност и посланието, което искаме да изпратим, както и на кого и по какъв начин ще го изпращаме. От около две години насам усещам по-голямо обръщане на хората навътре, освобождаване от ограничаващи вярвания. Вярвам, че истинската, жива храна, която расте по нашите земи, и с която са израснали поколенията преди нас, е най-добрата и за нас“, казва тя.

Разговорът води Мая Цанева

Здравейте Лили, Вашата лична и професионална история е пример за пълна промяна. Как се случи това? Казват, че всичко започва с една стъпка. Каква беше тя за Вас?

Привет на всички читатели и благодаря за супер интересните въпроси.  Пълната промяна при мен беше осъзнат избор, след години опит в преподаването на чужд език, а след това специализация и развитие в сферата на управление на човешки ресурси в международни компании, подсилен от вътрешни процеси след раждането на моя син.

Докато малкият спеше или беше с баща си, стартирах личен блог, в който публикувах статии със съвети за кариерна промяна. Познатите и приятелите ми започнаха да ме търсят за подкрепа в тази посока. В същото време менторът ми, който преди години ме беше въвел в света на кариерното консултиране, ме покани да водя обучение по кариерно развитие на безработни лица, и ми се падна група с дами на възраст 50+.

В средата на обучението, бяхме минали частта с изготвяне на автобиография, ми стана ясно, че те изключително много се притесняват от снимката, която може да се наложи да приложат. Казах им да дойдат с лек грим и прическа, с която се харесват, за да ги снимам. Взех дигиталния фотоапарат на мъжа ми, наредих ги в двора на училището и половин ден снимах. Мъжът ми  обработи снимките, след което ги изпратих на дамите, заедно с корекции по автобиографиите им. Някои казаха, че са се просълзили, когато са се видели как изглеждат, а опитът им е бил представен в достойна светлина, и това им е дало голяма увереност в кандидатстването оттук нататък.

Тогава разбрах, че искам да помагам на жени да бъдат по-уверени в собствените си сили, по-свързани със същността си, представящи себе си достойно в кариерна посока. Неофициално го правя от 2012-а, когато беше отпуска ми по майчинство, а официално, от 2015-а, когато стартирах самостоятелната си практика на консултант по кариерно развитие и промяна.

Лили Георгиева: Ключово е да поставим себе си и познанието за онова, което е в нас, на първо място

Като професионалист, Вие се занимавате с изграждането на промяна, често в периоди на криза или при неизбежно излизане от обичайния живот. Обикновено какви са първите признаци, че е време за завой при Вашите клиенти?

Дамите, които идват при мен със заявката: „Лили, имам нужда от кариерна промяна!“, ми споделят за много сходни ‚симптоми‘, които са ги довели до това осъзнаване. Най-често изпитват комбинация от няколко симптома. Преломният момент , когато си казват:„Не мога повече!“ е онзи, в който симптомите стават хронични, и водят до все по-голямо неудовлетворение и липса на смисъл. По-рядко се обръщат към мен в самото начало, когато изпитват лек дискомфорт или, когато имат идея за нова реализация и искат да се посъветват с професионалист.

И това изобщо не означава, че се намират в токсична среда, на ниски позиции или с недостойно заплащане. Напротив… 80% от клиентите, с които работя, имат позиции на средно или мениджърско ниво, в компании с добра репутация, с много адекватно заплащане. Но най-често им липсват удовлетворение, усещане за смисъл и принос, а понякога качествени взаимоотношения и адекватно признание.

От опита ми в работата със стотици хора, разделям симптомите, показващи нужда от промяна, които се отнасят за нашето вътрешно състояние, на три вида: физиологични, психо-емоционални и когнитивни. Физиологичните включват буквално симптоми като нервен или свит стомах сутрин или хронична умора и липса на енергия. Психо-емоционалните често са усещане на апатия и незаинтересованост към настоящата дейност, тревожност, неумение за почивка, и други. Когнитивните обикновено  са осъзнаването, че досега сме правили кариерните си избори спрямо нечии чужди критерии, че не развиваме своите суперсили и таланти на настоящата си работа/ дейност/ професия, и т.н.

Промяната на живота е пъзел от малки парчета – нови навици в ежедневието, различен поглед към света, преоценка на приоритети и т.н. Кой е най-важният компонент от всички и кой „води“ промяната?

Тъй като аз се занимавам с кариерна промяна, ще говоря за нея, като ,разбира се, тя е неразривно свързана с другите ни житейски роли. За съжаление никой не ни е учил как да изберем кариера или позиция, която ще пасне на нас… а не точно обратното. Изборът на университетска специалност често е бил по добронамерени препоръки на близки и познати, а изборът на компания и бъдеща работна среда е бил, според репутацията на компанията, възнаграждението и евентуално, възможностите за развитие вътре.

За съжаление нито в училище, нито в университета, нито в семейството ни се е наблягало на това да разберем кои сме ние като ценности, суперсили, естествена роля и функция, усещане за принос, универсални умения, и т.н. Все изключително важни, вътрешни фактори за избор на бъдеща реализация, от любов към себе си. И, съвсем съвместими с външни фактори като достойно възнаграждение, подкрепяща и развиваща работна среда, статус.

Най-важният компонент на промяната е да направим кариерен завой към работа/ дейност или професия, която не просто ще ни предоставя добри условия или отговаря на образованието ни, а ще отразява нашата същност, и ще ни позволява да оставяме приноса си така, както ние го разбираме, а не както се очаква от нас. Ключово е да поставим себе си и познанието за онова, което е в нас, на първо място.

А в настоящите турбулентни времена е особено важно да правим промяната отвътре-навън, защото външните фактори са динамични – може да се наложи да правим честа промяна в позиции, компании, че и професии.

Затова вярвам, че най-важният въпрос на нашето време не е: „Кои професии или бизнеси ще бъдат перспективни през новото десетилетие?“, нито: „Коя е работата за мен?“. Най-важният въпрос, който всъщност трябва да си зададем, е: „Кой съм аз и как мога да изразявам своята същност в своята работа/ дейност/ бизнес?“.

Лили Георгиева: Ключово е да поставим себе си и познанието за онова, което е в нас, на първо място

Доколко т.нар. бърнаут е вреден? Разбира се, той не е полезен, но как да оценим неговата положителна страна като стимул за промяна?

Отвъд негативните последствия на бърнаута за нашето психическо и физическо здраве, аз виждам една огромна полза, а именно, че той ни кара да забавим темпото, или даже да спрем. Етапите на кариерна промяна са шест и третият е именно етапът на застоя. Вече знаем какво не искаме, но нямаме яснота към какво се стремим. Или имаме, но не знаем как да преминем на другия бряг.

Много мои клиенти искат този етап бързо да отмине и да се задействат, а той е жизненоважен. Или не си позволяват да си го дадат по здравословен начин и го получават отвън, във вид на личностна или професионална криза, заболяване, бърнаут и т.н.  С две думи, нужно е да си дадат време и да чуят своя вътрешен глас, да осъзнаят от какво наистина имат нужда, да опознаят своята същност, и да реализират следващите етапи на промяна осъзнато.

Самата Вие бърнаутвали ли сте? Какво научихте от този период?

Аз съм имала много сходно състояние, но не по време на активна работа, а по време на отпуска ми по майчинство, в който се съчетаха няколко фактора: синът ми от бебе се превърна в малък човек , преминах дългосрочно обучение по личностно развитие, изживяхме криза във взаимоотношенията с моя партньор (никой не ни беше казал как да запазим връзката помежду си, когато вече не сме само двамата), и получих диагнозата автоимунен Тиреоидит на Хашимото. И, отгоре на всичко, осъзнаването, че професионалната роля, която изпълнявах, като че ли не изявяваше съвсем моята същност. А и организацията, след преструктурирания и промени след икономическата криза, започнала през 2009-а, вече не отговаряше на моите ценности и нагласа към хората. Това осъзнаване доведе до решението да вляза надълбоко и да поискам да разбера, на прага на 30-та ми годишнина, с бебе на една година на ръце, коя всъщност съм аз и как искам да протича живота ми от тук нататък. В този период научих и развих в себе си умението да правя своите избори (кариерни, и не само) в унисон със своята същност, за това помагам и на хората, с които работя, в момента.

Явно професионалната промяна не е нещо отделно от личната. Какво е нужно да променим в себе си, преди да тръгнем да променяме своята работа или професия?

Някои хора са разочаровани да разберат, че кариерната промяна към работа, в която ще развиват своите силни страни и преносими умения, в среда с хора със сходни ценности, за кауза, в която вярват, няма да им донесе автоматично удовлетворение. Промяната отвън започва с промяна отвътре: на нездравословни модели на мислене, ограничаващи убеждения, неосъзнати емоции и т.н. Иначе сме застрашени от повтарящи се сценарии, колкото и често да променяме позицията, компанията или професията си.

Лили Георгиева: Ключово е да поставим себе си и познанието за онова, което е в нас, на първо място

Вие помагате на своите клиенти да развият своя личен бранд. Какво е важно да знаем, когато започнем осъзнато да работим за него или за промяната му?

На първо място е важно да осъзнаем, че личният ни бранд не е някаква маска или имидж за пред другите, а сме самите ние, с нашите личностни качества и професионална експертиза. Личният бранд е и онова, с което хората асоциират нашето име или образ, което означава, че всеки има такъв, но малцина го развиват осъзнато и фокусирано. Хората, развили успешно своя личен бранд, са онези, за които:

  • знаем каква стойност носят/какъв принос оставят/ какви проблеми решават/в какво са супер експерти (дори и да не им помним точно титлите, позициите или дори компаниите);
  • правим асоциации с определени лични качества и индивидуална харизма;
  • усещаме, че ги е грижа за това, което правят, и сме готови да им се доверим;
  • оставаме с впечатлението, че са автентични/истински;
  • всички имат мнение (обикновено и в двете посоки);
  • разбираме, че постоянстват/дейни са/ имат цели и ги постигат – т.е. наясно са със себе си и спазват дисциплина.

Така че, преди да започнем да комуникираме горното към останалите, важно е да сме наясно със своята същност и посланието, което искаме да изпратим, както и на кого и по какъв начин ще го изпращаме.

Вие развивате общност от професионалисти, които споделят общи ценности. Какви са тези ценности и каква е добавената стойност на Вашата общност?

Нашата общност се състои от над 200 дами, които преминават през етап на кариерна и личностна трансформация. Накратко, те са от двайсет и няколко до шестдесет и няколкогодишни, с разнообразен експертен, мениджърски, академичен или бизнес опит, а някои от тях работят на свободна практика. Всички те идват от разнообразни браншове, с много ценни опит и компетенции, живеят в страната или в чужбина. Това, което обединява момичетата, е начинът им на мислене, насочен към промяната, в посока работата, бизнеса или професията, които ще обичат, както и желанието да носят стойност и да оставят истински принос със своята дейност.

Аз вярвам в максимата, споделена от Мадлин Олбрайт, че жените, които помагат на жени, имат специално място в Рая. Защото да си сътрудничим е в кръвта ни, и макар и често да сме поставяни в конкурираща се среда, това, което ни е наистина присъщо, е да се кооперираме, да изграждаме неформални общности, и да създаваме заедно. Защото да помогнеш на жената до теб да постигне своите мечти, помага и на теб да постигнеш своите. Тук не става дума за феминизъм, еманципация и твърдения, че можем да се справим и без мъжете. И да можем – не искаме. Защото заедно правим едно цяло!.

Добавената стойност на нашата общност е, че дамите са си взаимна подкрепа в процеса на трансформация, през който всяка една преминава. Също, някои дами създават общи лични и професионални проекти, а други валидират своите идеи за ново поприще или бизнес и намират първите си клиенти именно в нашата група.

Усещате ли „вятър на промяната“ в нова посока?

Оооо, като че ли вятърът е цяло торнадо! Не само покрай световната пандемия, а от около две години насам усещам по-голямо обръщане на хората навътре, освобождаване от ограничаващи вярвания какво би трябвало да бъде според някой друг, нужда от по-дълбок смисъл и принос, и чрез професионалната, и чрез другите ни житейски роли.

Вярвам, че ‚новата реалност‘, както я наричат, макар и караща ни да преминем през множество загуби и трудности, ще ни помогне да създадем реалност, в която ще бъдем по-свободни и ще живеем по-истински. Непоправим оптимист съм, затова се опитвам и често успявам да видя ползите в трудните ситуации.

Лили Георгиева: Ключово е да поставим себе си и познанието за онова, което е в нас, на първо място

Разкажете ми за Вас и Вашето семейство. Каква е неговата роля във Вашата лична трансформация и развитие?

В нашето семейство сме четирима – аз, моят съпруг, синът ни (на 9 г.) и една малка принцеса, мини-шпиц. Ролята на семейството ми за моето развитие е ключова – от периода на бременността и грижата за малкия ми син, чието идване на този свят промени и моя свят (след това може да се каже, че стартира периода на вътрешна трансформация, който продължава и до днес), до подкрепата на мъжа ми, който е неотлъчно до мен, с всичките ми, понякога шантави, идеи, защото вярва, че щастието в семейството е възможно тогава, когато жената е щастлива.

Експериментирате ли с различни форми на хранителния си  режим?

Рядко експериментирам. Много добре знам кое работи и кое не работи за мен, и се придържам към режима, който ми дава енергия, здраве и сили. А и ми е вкусен.

На какво ухае във Вашата кухня?

На прясна салата, подправки и нещо сладко.

Ancenstal Superfoods работи с ферментирали типични супехрани и суровини, наследство от нашите прадеди. Вие самата вярвате ли в добавената стойност, която носят като наследство?

Впечатлена съм от концепцията и асортимента на Ancestral Superfoods! Определено вярвам, че истинската, жива храна, която расте по нашите земи, и с която са израстнали поколенията преди нас, е най-добрата и за нас, наследниците на нашите предци.

И последен въпрос – Ancenstal Superfoods изследва и подкрепя съхраняването на наследството, което да ни помогне да имаме по-добре бъдеще като хора и като част от природата. Ако Вие трябва да затворите в капсула три важни неща, които да оставите в наследство, какви биха били?

Ако се водим по черните сценарии на футуристите, може би чиста вода, въздух и живо растение, съхранени по специален начин. Извън този сценарий, може би нещо, което издава звук, нещо, което има вкус, и нещо, което се вижда и със сърцето. Създадено от човешки ръце, не виртуално или техническо. Оставяте ме в размисъл за по-конкретен отговор…

author-avatar

Прочети повече за Мая Цанева

Мая Цанева е създател на онлайн съдържание, блогър и журналист на свободна практика. Специализира в съдържание и комуникации по темите предприемачество, иновации и родителство. Съосновател на Сдружение „Безопасни детски площадки“. Пооддържа блога www.mayatsaneva.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *