Богомила Трайкова, позната повече като „Мила Боги” – (тя е много мила, но не е Мила – б.р.), е експерт в приготвянето на лимонада, създател на социалната платформа „Meantime (Междувремие)“, организитор на конкурса за писма до непознати за Коледа, артист и не на последно място експерт в зелен инвестиционен фонд.
„Животът ми се реди пъстро и все в красиви цветове. най-много ме вдъхновяват невидимите и случайни неслучайности. Обичам, когато животът ми показва, че нищо не контролирам, освен нагласата си за света и другия. Никога не съм на мястото си, но се чувствам много добре в кожата си“, казва тя.
Разговорът води Мая Цанева
Мила Боги, здравей! Ти си предприемач, социален активист, артист, а освен това си и част от екипа на инвестиционен фонд за устойчиво развитие и зелена енергия… Как съчетаваш тези роли в един свой ден?
Когато човек прави нещата от сърце и не на всяка цена, те лесно се комбинират. Може би изглежда странно отстрани, защото в нито една от „ролите“ си не съм достигнала някакъв звезден успех. Много хора ме критикуват, дори и приятели, че трябвало да си избера амплоа, което да следвам, за да стигна далеч и по-бързо. Аз не бързам и не гоня успеха, а търся удоволствието и смисъла от живота и вярвам искрено, че в бъдеще тази комбинативност на умения и на различни перспективи, ще ми помага, няма да ми пречи.
На мен ми харесва да съм точно толкова пъстра, колкото съм и много се припознавам в популярния израз „шарена и споделена“ – животът ми се реди пъстро и все в красиви цветове. Наистина вярвам, че само когато човек не се страхува да създаде собствената си палитра и да се нацапа малко, тогава успява да открие в живота си красота и да се заобиколи с правилните хора. Всичко друго е късмет и много, ама много работа.
Какво е твоето призвание? Как стигна до него?
Това е труден въпрос. Призванията ми може би са да разказвам истории и да създавам преживявания по всевъзможни начини. За професионална реализация и на двете обаче са необходими много знания, време и труд. Цял живот ще се уча да ги практикувам.
До историите достигнах още в детството, когато мама ми разказваше приказки на плажа. Мечтаех да мога да го правя като нея и в последствие започнах да пиша и да получавам похвали за творческото си мислене в училище.
До преживяванията достигнах в Милано. Там се запознах с хора, които чрез истории, коктейли и танци, ме въведоха в един мистериозен свят. Опознах ги добре и научих много от тях за това как се създава автентично преживяване в дигиталния свят и много се вдъхнових да продължа да се развивам в тази посока.
Друго, което ме влече от дете – винаги съм искала да работя нещо, което е свързано с убежденията ми, че човекът трябва да съществува в симбиоза с околната среда. На това съм посветила голяма част от оперативния си капацитет – част съм от екип, който осъществява едни от най-иновативните проекти глобално в сферата на устойчивото развитие и зелената енергетика. Интересното тук е, че всички творчески упражнения по писане, разказване на истории и преживявания, доста ми помагат и в работа.
Социалните ти проекти – Вдъхновилницата Meantimе и инициативата за анонимни писма са повод да те питам какво те вдъхновява и как управляваш потока си от идеи?
След любовта, най-много ме вдъхновяват невидимите и случайни неслучайности. Обичам, когато животът ми показва, че нищо не контролирам1 освен нагласата си за света и другия.
Вдъхновява ме природата, сякаш ми нашепва идеи, които не са мои и ми вдъхва силата да ги осъществявам.
Вдъхновяват ме очите на децата, изпълнени с идеи и с жажда за знание.
Вдъхновяват ме успехът на всички, които вярват в мечтите си и ги преследват, но не на всяка цена, а напротив.
Вдъхновяват ме новите начала. Може би затова постоянно предприемам нещо ново и различно.
Вдъхновяват ме всички изкуства – литература, музика, танци, живопис. Затова и трудно издържам в музеи – толкова много се вдъхновявам, че имам усещането, че ще се спукам.
Потока от идеи не мога да управлявам, оставям го да ме води и много препоръчвам книгите на проф. Чиксентмихай, който е и създадел на теорията за „потока“. Той, между другото, се занимава и с изследвания на креативността и с това може би е един от хората, които изключително много са повлияли начина ми на мислене.
Как се отключи певческият ти талант? Каква е песента, която Ви определя в момента?
Най-странното е, че имам увреден слух и лекарката ми, когато бях на 6-7, ми каза че никога няма да се занимавам с музика.
Относно пеенето… Не знам дали имам талант. Просто започнах да ходя на вокален педагог – Велко, за да мога да говоря по-силно в бизнес срещи. След известно време при едно упражнение, той ме помоли да му изпея нещо, за да види дали успявам да изпълня упражнението. И така започнахме да работим по гласа ми, защото му хареса… Знам, че не съм Уитни (Хюстън – б.р), но явно има нещо музикално в мен и макар да не съм перфектна поради факта, че не мога да пея по слух, аз пея основно, за да се изразявам. Освен това, вибрациите от пеенето са много полезни за женското здраве…
В школата ме ползваха за пример за децата, че всеки, който има желание и упорства, може да се научи да пее. Нали ги знаете как са децата, все си търсят извинение да не си „пишат домашното“ и да си правят упражненията. И тогава казваха „ето, вижте я нея, тя не чува, а пее, пише песни и записва“. Това само по себе си прави усилията ми достатъчни. Винаги съм казвала, че ако докосна/вдъхновя и един човек с мой текст, песен, или разказ, за мен е достатъчно.
Песента, която ме определя в момента, е „Островно“, текстът и мелодията, към която написах по време на карантината. Както там пея…
„Защо ми е вълшебен остров,
ако ще пием вино и кафе.
Обикновено всичко ми е ценно,
стига само да съм с теб.
Там където слива се небето
с безкрайно сините жита,
ще стигнем някога, когато,
нека си помечтаем сега.“
Чувстваш ли се на мястото си, как търсиш себе си и какво те прави щастлива?
Никога не съм на мястото си, но се чувствам много добре в кожата си. Постоянно се опитвам да е усъвършенствам и да бъда своя нова, по-добра версия. Важно ми е да нося стойност за другите. Имам много да уча, но процесът ми доставя голямо удоволствие.
Себе си не търся, а се създавам. Себе си не е някакво съкровище и дори да чакаме късмета, трябва да сме сигурни, че ще имаме очите да го видим и смелостта да го грабнем, когато той ни сполети. Аз се подготвям и постоянно създавам предпоставки късмета да ме открие.
На какво ухае в твоята кухня. Разбрах, че обичаш лимонада. Каква е любимата ти лимонада?
В кухнята най-често ухае на подправки от Истанбул или от Пилион, на запечени ядки и изгорели целувки.
Лимонадата я обожавам, не просто обичам. Правя я с родопски мед, а най-любима ми е тази с босилек… и джин…
Ancestral Superfoods работи с покълнали и ферментирали типични супер храни и суровини, наследство от нашите прадеди. Как ги използваш?
Най-много обичам да си сложа лъжица, две или пък три от “Warrior” в киселото мляко сутрин, което хапвам със сезонни плодове. Често след тренировка си правим и смутита с какао, спанак и други „суперхрани“.
Много ми харесва фактът, че има продукт с повече протеини, тъй като се опитвам да намаля консумацията на животински продукти, което води до трудности при намирането на необходимия протеин.
Освен това ги ползвам като овкусител, изключително много ми харесва да ги добавям на всякакви напитки и десерти. Може би трябва да пробвам да направя и лимонада с тях…?
Ancestral Superfoods почита наследството ни като храни и начин на живот и го превръща в храни на бъдещето. Кои са трите храни на предците ни, които бихте превърнала в храни на бъдещето?
Ако питаме Филип, той би казал „мамути и съблезъби тигри“, което е типично за неговото чувство за хумор … 😀
За мен, със сигурност, това ще са всички нерафинирани храни и в никакъв случай продукти с добавена захар. Ще консумирам храни, които са типични за нашия регион и, ако трябва да избера само три, ще ми е много трудно, но това биха били мед, бадеми и ябълки.