Заветът на мъдреците

Проф. Петко Денев: Нашите лечебни растения носят „паметта“ на нашата природа

Проф. Петко Денев: Нашите лечебни растения носят „паметта“ на нашата природа

Проф. д-р Петко Денев е професор по биорганична химия и химия на физиологично-активните вещества към Института по Органична Химия с Център по Фитохимия, БАН. Има над 20 години изследователски опит в изследване на биологично активните съставки в български лечебни растения, плодове и зеленчуци, с цел разработване на функционални храни и хранителни добавки. През 2013 г. е награден с голямата награда за млад учен „Питагор“ от МОН.

„Може да се каже, че нашите лечебни растения носят „паметта“ на нашата природа и трябва да благодарим на предшествениците си, че само чрез опит-грешка са установили за какво помагат тези растения. Аз не вярвам в чудодейни „панацеи“, а единствено в научно-обосновани продукти. Препоръчвам да се взимат български добавки, създадени предимно от български растения и екстракти“, казва той.

Здравейте проф. Денев, освен че сте млад професор, сте и посветен познавач на  полезните вещества на типични български билки, плодове, зеленчуци, зърнени култури, разработването на продукти – функционални храни и хранителни добавки. Как стигнахте до това професионално поприще? Самият Вие променихте ли се като човек, след като започнахте своята изследователска дейност?

Здравейте! Като се замисля, за да стигна до тук, може би съм следвал предначертан път. Всичко започна в природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ в гр. Велико Търново, където завърших паралелка „Химия“. Продължих с бакалавърска степен по „Биотехнологии“ в ХТМУ – София, където за пръв път с биологично активните вещества. С изключителен изследователски интерес изработих дипломната си работа, насочена към изолиране на биологично активни вещества от растителни отпадъци и получаване на водород (гориво) от тях. След това ми предложиха да започна работа като химик в Лабораторията по биологично активни вещества към ИОХЦФ-БАН в Пловдив, като едновременно с работата завърших и магистърска степен по „Биотехнологии“. Последваха защита на докторантура, длъжностите главен асистент и доцент, а сега съм професор и ръководител лаборатория.

До голяма степен работата определя и удовлетворението ни от живота, поне при мен е така. Мисля, че това, което ме е движело напред е нетърпението, или по-скоро недоволството от това, че не съм достатъчно продуктивен и полезен с работата си. Чрез нея осъзнах колко полезни са нашите плодове, зеленчуци и билки, и че всичко това се дължи най-вече на географските и климатични дадености на нашата страна. Голямо вдъхновение получих от работата си с фондация „Информация и природозащита“, с които работихме за устойчиво оползотворяване на българските билки. Тогава осъзнах с какво богатство разполагаме.

Каква, според Вас, е „паметта“ на тези храни и в какво се състои тяхната сила, въздействие, добавената стойност днес?

„Паметта“ на функционалните храни и хранителни добавки на растителна основа идва може би от техните биологично активни вещества. От своя страна, съдържанието на тези вещества в растенията зависи преди всичко от климатичните и географски дадености, където растат. Може да се каже, че нашите лечебни растения носят „паметта“ на нашата природа и трябва да благодарим на предшествениците си, че само чрез опит-грешка са установили за какво помагат тези растения. От друга страна, също е важно как ще обработим растенията, за да извлечем и съхраним тези активни съставки, за да се възползваме максимално от тяхното полезно действие. Така, чрез знанията за традиционната употреба на лечебните растения и чрез съвременните методи за екстракция и анализ може наистина да извлечем най-полезното от тях и да им придадем висока добавена стойност.

Расте осъзнатостта за ползите от чистите и локални плодове, зеленчуци, зърнени  култури. Какво бихте посъветвали един начинаещ потребител, който търси информация по темата, за да направи добър и информиран избор?

Може би най-простият съвет, който мога да дам е, че трябва да се храним с чиста и „цяла“ храна. Нещата не са толкова сложни и се свеждат до следното: наблегнете на плодове, зеленчуци, зърнени храни, млечни продукти, яйца, риба и морски дарове, качествено месо, билки и подправки, като избягваме рафинирани мазнини и въглехидрати, и силно преработените храни като колбаси, безалкохолни напитки, сладкарски изделия и т.н.. По възможност приготвяйте храна си в къщи и избягвайте храни, на чиито етикети има съставки/добавки, които не разбирате.

Хранителната индустрия се превърна повече в „химическа“ такава и, за да направят храните по-вкусни, атрактивни и трайни, производителите влагат всевъзможни добавки. Така, ден след ден, поемаме вещества, които генетично не сме пригодени да приемаме. Именно на тези отрови се дължат и огромна част от заболяванията в днешно време (диабет тип II, сърдечно-съдови заболявания, различни типове рак и т.н.) – наречени социално-значими заболявания.

Проф. Петко Денев: Нашите лечебни растения носят „паметта“ на нашата природа

Кои са най-ценните български суперхрани и суровини, които всеки от нас трябва да познава и да има у дома си? Защо?

Различните категории растителни храни съдържат различни биологично активни вещества и е трудно да се отличат само няколко растителни храни или билки, които да ползваме ежедневно. Когато говорим за храненето като инструмент за предпазване от болести, бих препоръчал да се храним изключително разнообразно, защото както казах всяка храна е уникална със совите полезни вещества. Все пак, мога да очертая няколко категории растителни храни, на които да се основава храненето ни:

  • Плодове и особено малките горски плодове като шипка, черен бъз, арония, боровинки (черна и червена) и т.н. Съдържат палитра от биологично активни вещества като флавоноиди, антоцианини, полизахариди и др.
  • Зеленчуци, особено кръстоцветни (зеле, карфиол, броколи и т.н.) и листни зеленчуци.
  • Билки – от нашите изследвания стана ясно, че българските билки превъзхождат многократно плодовете и зеленчуците по съдържание на вещества с антиоксидантно действие. За това, консумирането на различни билки и подправки, дори и под формата на чай, е една добра добавка към здравословното и разнообразно хранене.
  • Ферментирали храни, независимо дали растителни или животински. Говорим за кисело мляко, различни сирена и кашкавали, и диви/нестабилизирани туршии като източник на пробиотици.
  • Семена и ядки, като от семената бих искал да отлича тиквените семки.

Кои са най-щадящите за техните свойства и нашето здраве, най-полезните методи на обработка на традиционните храни, които да прилагаме? Защо покълването и ферментацията са полезни?

Извличането на определена съставка от дадено растение свързвам по-скоро с лечение или подобряване на точно определено състояние. Когато говорим за здравословно хранене с „цяла“ храна, може да замразяваме сезонни плодове и зеленчуци, които да консумираме след това целогодишно. Това се отнася особено за малките горски плодове (шипка, черен бъз, арония, боровинки, къпини, касис и т.н.). Въпреки че при правенето на чай голяма част от биологично-активните съставки в билките не се извличат, е хубаво да включим и смесените билкови чайове, като добавка към разнообразното хранене.

Друго нещо, което можем да направим в домашни условия, е да ферментираме дадени храни, както и да накисваме или покълваме различни семена и ядки, за да повишим тяхната хранителна стойност. Известно е, че при покълване редица храни повишават многократно съдържащите се в тях биологично активни вещества: витамини, полифеноли, фитостероли, аминокиселини, глюкосинолати, белтъци/ензими, и др.

От друга страна, леката ферментация води до синтез гама-аминомаслена киселина, която е важен невротрансмитер в централната нервна система. В домашни условия можем целогодишно да си приготвяме и „диви“ туршии, които са незаменим източник на пробиотици.

В момента темата за подсилване и защита на имунитета е особено актуална. Как да се храним, как да избираме продукти, които да ни помогнат?

Имуно-модулацията чрез храни и билки е може би най-естественият начин да повишим защитните сили на организма. Като учен се интересувам изключително силно от имуно-модулиращи храни и растения. Както вече споменах, трябва да се храним с чиста, „цяла“ и най-вече разнообразна храна. В допълнение, в есенно-зимния период, подсилвам имунитета на мен и семейството ми с по-високи дози витамин С и продуктите от ехинацея. Веднъж годишно правя курс на децата и качествен продукт, съдържащ коластра. Разчитам на пълноценна храна и билки.

Храненето е само част от рецептата за дълъг, здрав и пълноценен живот. В моменти като настоящия към какво от рецептата за здраве на нашите предци трябва да се върнем?

Като изключим нездравословното хранене, другият голям бич за здравето ни в днешно време е нездравословният хроничен стрес. В голяма степен този стрес се дължи на дисбаланса между умствената и физическата ни активност, продиктуван от модерния начин на живот и повечето днешни професии. Това е нещо, пред което нашите предци никога не са били изправени. това, което може да почерпим от техния опит, е да увеличим физическата активност, по възможност контакта с природата, да имаме пълноценни отношения със семейството и хората, и да спим/почиваме достатъчно. Аз не винаги успявам да се справя със стреса. За радост, природата ни е дала много лечебни растения, които да ни помогнат да преборим стреса.

Проф. Петко Денев: Нашите лечебни растения носят „паметта“ на нашата природа

Често се злоупотребява с твърдения, че някои растителни продукти са „панацея“ за сериозни болести. Как да се ориентираме в ползите от тях, как да ги дозираме?

Тук, на първо място трябва да разграничим лекарствата от хранителните добавки. Сигурно малко хора си дават сметка, че над половината лекарствени средства в съвременната медицина са базирани на растителни молекули или са химически модифицирани такива. Още по-малко хора са наясно, че в Европейския съюз има одобрена категория лекарствени продукти, наречени „традиционни растителни лекарствени продукти“, които са изцяло на растителна основа и тяхната употреба се разрешава в ЕС, без необходимост от дълги и скъпи клинични проучвания, на базата само на писмени доказателства за тяхната употреба и ефикасност в миналото. За тази категория лекарствени продукти трябва да благодарим преди всичко на нашите предци.

При тези продукти наистина може да говорим за лечение на различни заболявания и състояния.

По дефиниция, хранителните добавки се използват за превенция, а на за лечение на болести и за това се регламентират от хранителното законодателство. Въпреки това, множество продукти, на базата основно, но не само на китайски екстракти, наистина претендират за чудодейни ефекти. Аз не вярвам в такива чудодейни „панацеи“, а единствено в научно-обосновани продукти. Именно заради такива „панацеи“ голяма част от хората не вярват в качествата на хранителните добавки. За съжаление, такива продукти са рекламирани изключително агресивно.

Задължително условие е хората, когато приемат хранителни добавки, да ги приемат по начина и дозата, указани от производителя. Друг е въпросът, че доста често производителите нямат нито опита, нито експертизата да създадат качествен продукт, стандартизиран по съдържание на активната съставка.

Все пак, препоръчвам да се взимат български добавки, създадени предимно от български растения и екстракти.

В свое интервю казвате, че Вашата мисия е да допринесете за по-пълноценно оползотворяване на богатото биоразнообразие от българските плодове, зеленчуци, билки и гъби и превръщането им във функционални храни и хранителни добавки. На какъв етап сте от постигането на целите си?

Да така е, и искрено се надявам работата ми да допринесе за това. Това може да стане по няколко начина: на първо място, чрез разработване на научно-обосновани продукти с висока добавена стойност; чрез съвместни разработки с бизнеса; а също така и чрез специализирани анализи на суровини и продукти за индустрията в лабораторията, в която работя.

Първите продукти, произвеждани от моята фирма Стаекс Фарма са факт. Името ѝ произлиза от „стандартизиран екстракт“, защото това е нещото, на което разчитам, за да осигуря качество на продуктите си. Подходът, който съм предприел в моите продукти, е анализ на съответната активна съставка в растителната суровина и формулиране на продукта по начин и дози, съобразени с тези на традиционните растителни лекарствени продукти. Ако съдържанието на тази съставка отговаря на съответните фармакопейни изисквания и тя се извлече по подходящ метод, няма как получения продукт да не е ефективен. Този процес се нарича стандартизиране.

В последните години се наблюдава по-засилен интерес от страна на производители на хранителни добавки и функционални храни за анализ на различни категории биологично активни вещества в техните продукти, както и на производители на билки или билкозаготвители за стандартизиране на техните суровини. Това неминуемо води до разработване на по-качествени продукти и повишава добавената стойност на продуктите.

Последен въпрос. Ancestral Superfoods почита наследството ни като храни и начин на живот и го превръща в храни на бъдещето. Кои са трите храни на предците ни, които бихте превърнали в храни на бъдещето?

Тук отново бих дал три категории, тъй-като е изключително трудно да се отличат само три храни. На първо място, без съмнение, поставям киселото мляко и останалите традиционни ферментирали храни и напитки; на второ място са малките/горски плодове, водени от кралицата на билките – шипката и на трето място българските билки, които имат огромен потенциал за разработване на многобройни продукти…..а защо не и комбинация от трите?!?

author-avatar

За Мая Цанева

Мая Цанева е създател на онлайн съдържание, блогър и журналист на свободна практика. Специализира в съдържание и комуникации по темите предприемачество, иновации и родителство. Съосновател на Сдружение „Безопасни детски площадки“. Пооддържа блога www.mayatsaneva.com

Обратно

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.