София Йотова е обучител, кулинар, създател на Foodie Boulevard –онлайн платформа за „щастлива храна за щастливи хора“. Автор на книгата “Вкусно с усмивка. 123 кулинарни приключения”.
„Аз окуражавам хората да си играят с храната. Храната може да бъде супер сила не просто като инструмент в грижите за здравето, а и като пространство за развиване на умения, които нямат нищо общо с готвенето. Храненето е огледало на вътрешния ми свят. Аз съм привърженик на баланса във всеки аспект от живота и храненето ми не прави изключение“ – казва тя.
Разговорът води Мая Цанева
Ти си пример за лична и професионална трансформация, която те е довела нови здравословни навици. Какво наложи тази промяна и какъв път извървя?
Поредица от травматични събития в личен план катализираха своеобразно емоционално пробуждане, което ме провокира да преосмисля редица неща в живота си, включително избора ми на кариера, връзката ми с храната и хранителните ми навици и не на последно място – начина, по който взаимодействам със стреса.
Пътят беше и в голяма степен продължава да бъде самотен, хаотичен и напълно непредвидим. Постепенно започнах да се вслушвам в инстинктите си и да се стремя към вътрешна хармония, а не към това да правя избори, които са разбираеми за хората около мен.
В настоящия период много хора са предизвикани или принудени да предприемат промени в живата си. Какво би ги посъветвала, за да бъде тази промяна ползотворна и успешна?
Когато нещо в живота ни се променя отвъд нашия контрол, почти винаги намираме начин да се адаптираме, колкото и предизвикателна да е промяната. Когато, обаче, ние се опитваме да внесем някаква трайна промяна в даден аспект от живота си – да променим храненето си, да започнем да тренираме редовно, да свикнем да инвестираме време в конкретна дейност и така нататък, ситуацията изглежда различно.
Превръщането на краткотрайни и единични усилия в подсъзнателни дългосрочни избори изисква търпение, постоянство и готовност да се адаптираме в процеса. Ако сме с нагласата „всичко или нищо“ и сме обсебени от перфекционизъм, шансът да постигнем трайна промяна е почти нулев. Ако смяташ, че единственият смислен начин да тренираш е да го правиш във фитнеса, ситуацията по време на пандемия би те лишила от възможност да включваш движение в ежедневието си. Но ако се стремиш да взимаш оптимални решения, в каквито и обстоятелства да се намираш, шансът да успееш да интегрираш търсената промяна в живота си трайно е много по-голям.
Какви са капаните при рязка или сериозна житейска промяна?
Всяка промяна – както тази, която носи положителни емоции, така и онази, която ни създава дискомфорт и негативни усещания, е свързана със стрес за организма. Сам по себе си, стресът не е непременно вреден или опасен за нас, но проблемът е, че много често стресът провокира поведения и реакции в организма, които могат да доведат до изключително неприятни последствия.
Някои от нас имат здравословни механизми за отработване на стреса и най-често това са онези хора, които имат високи нива на осъзнатост и умеят да държат здравословна дистанция между емоционалния си свят и обстоятелствата и ситуациите, в които попадат. При други, стресът често е катализатор за придобиване на деструктивни навици и нездравословни поведения, които функционират като подсъзнагелен опит на организма да нормализира новите обстоятелства, които промяната е донесла със себе си.
Моят автоматичен механизъм е компулсивното преяждане. С годините станах много по-осъзната и все по-бързо успявам да разпозная епизодите на емоционално хранене. Ако преди съм се чувствала безсилна в подобни моменти и съм била убедена, че имам проблем с храната, днес моментално започвам да търся източника на стрес, който кара организма ми да търси комфорт в храната.
Подобни компулсивни поведения се наблюдават в най-различни направления и най-правилната тактика за справяне е човек да се научи да търси източника на проблема, вместо да се фокусира върху симптоматиката, както е в случая с посягането към храната при мен.
Каква е твоята диета в момента?
В продължение на много години имах склонност да влизам в най-различни крайности от хранителния спектър. В унисон с променящите ми се убеждения какво значи да се храниш здравословно и в отговор на желанието ми да постигна определена визия, храненето ми беше хаотично и без реална осъзнатост за голямата картинка.
Отне ми над десетилетие лутане между преяждане с боклучава храна, зверски диети и необмислено гладуване, преди да осъзная, че храненето е огледало на вътрешния ми свят. Постепенно си дадох сметка, че здравословното хранене не е статична концепция, нито изглежда по един и същи начин за всички хора. Аз съм привърженик на баланса във всеки аспект от живота и храненето ми не прави изключение.
Стремя се да се храня сезонно и с максимално голямо количество цели и непреработени местни храни. Не консумирам почти никакви млечни продукти поради определени здравословни съображения. В менюто ми има около 90% растителна храна, от време на време яйца и риба, много рядко месо. Не ям пържено и бяла захар.
Ти работиш с много компании, предприемачи, с деца, за да популяризираш здравословното, съвременно и бързо готвене. По какво се различава подхода ти спрямо тях и как се променя работата ти в момента?
Моята цел не е да популяризирам готвенето, по никакъв начин. За мен готвенето не е самоцел, нито е фокус на моята дейност. За мен създаването на храна само по себе си не представлява интерес. За мен то е просто стратегия. И го използвам като преживяване, чрез което да покажа, че храната може да бъде супер сила не просто като инструмент в грижите за здравето, а и като пространство за развиване на умения, които нямат нищо общо с готвенето.
Храната е много повече от просто гориво и ако човек пожелае да види отвъд клишетата, може бързо да осъзнае, че храната дава огромна свобода за развиване на различни умения, които са приложими в абсолютно всеки аспект от живота, като например креативността, адаптивността и абстрактното мислене.
Целта ми е да покажа на аудиторията си, че грижите за здравето могат да вървят ръка за ръка със забавлението и чрез своята дейност илюстрирам как храната може да бъде своеобразна площадка, на която можем да си „играем“ с продуктите и едновременно с това да създаваме с тях вкусна и пълноценна храна бързо лесно и приятно.
Именно това прави моя подход уникален – аз окуражавам хората да си играят с храната. Като малки ни учеха, че това е неуважително. Но игрите, за които говоря аз, целят да постигнат точно обратното – да помогнат на човек да създаде осъзната връзка с храната и да развие респект към нея отвъд масата за хранене.
През последните месеци дейността ми се трансформира напълно и от провеждане на курсове, работилници и обучения на деца и възрастни на живо се пренасочих към създаване на дигитални продукти и скоро ми предстои да дебютирам с първия си голям проект на международния пазар.
Много хора изпитват финансови затруднения и правят компромиси с качеството на храната на трапезата си. С какво да не правим компромис по отношение на хранат като минимум? Как да подсилим имунитета си?
Сезонни, цели и непреработени храни, по възможност местни и пресни – ако посягаме към тях, това не просто гарантира по-високо качество на продуктите, които консумираме, а и почти в 100% от случаите е гаранция за по-ниска цена.
Пълноценното хранене не изисква задължителна консумация на скъпи и екзотични продукти, а изисква оптимизиране на изборите ни според обстоятелствата. Точно както можеш да си купиш надеждна и комфортна кола за 50 000 лв. и за 10 000 лв., можеш да се нахраниш с качествена храна и вкусна храна за 50 лв. и за 10 лв.
Пролетта ни предизвиква да се храним изцяло или поне повече със зелени храни. Кои са твоите любими пролетни храни?
Спанак, лапад, киселец, ягоди – те са дежурни герои в храненето ми през това време от годината.
Как родители и деца да откриват заедно кулинарните удоволствия? Какви са твоите идеи за тях?
Както вече споменах, контекстът на храната дава огромно пространство за споделени преживявания, които няма нужда непременно да имат общо с готвенето или храненето. С други думи, дори човек да не смята себе си за любител-кулинар, храната предоставя възможност за творчески занимания, чрез които децата и родителите могат да общуват.
Целта на тези занимания е да предоставят на децата и техните родители „терен“ за развиване на креативност, абстрактно мислене и адаптивност – умения, които са ключови в много сфери от живота. Творческите занимания имат същата роля за развиването на тези умения, каквато роля имат тренировките за подобряване на цялостното ни физическо състояние. Креативността е мускул, който можем да тренираме и да използваме в ежедневието си в безброй обстоятелства.
Ancestral Superfoods работи с покълнали и ферментирали типични супехрани и суровини, наследство от нашите прадеди. Каква, според теб, е стойността на тези храни в периоди като настоящия? В моменти като настоящия към какво от рецептата за здраве на нашите предци трябва да се върнем?
За мен стойността на подобни храни е именно в това, че те дават възможност на човек да интегрира в съвременното ежедневие – нещо, което от хилядолетия има едно и също благотворно въздействие върху организма.
Едва ли днес съществува човек, който може или иска да следва рецептата за здраве на нашите предци буквално – няма как да функционираме в днешната реалност по начина, по който са функционирали хората преди хиляди години. Опитът да го направим би ни донесъл автоматично усещане за провал, а това не е полезно на никой фронт.
За мен търсенето на баланс във вечно променящата се реалност е единствената рецепта, която има смисъл да се опитваме да следваме. А балансът е динамично състояние. Също така, балансът изглежда по различен начин за всеки човек. Ако трябва да цитирам конкретни елементи от ежедневието на предците ни, които аз се стремя да интегрирам в своя живот, това са хранене с максимално естествени храни, ежедневно движение, максимално време сред природата и елиминиране на всякакви излишни източници на стрес, дори те да са маскирани като нещо привлекателно, като например постоянното присъствие в социалните мрежи.
Какви са твоите любими рецепти с такива храни и съставки?
Обожавам да правя експерименти и импровизации на тема смутита, сурови десерти, крем супи и пастети. Буквално можеш да приготвяш безброй версии на тези вкуснотии и във всички можеш да включваш любимите си суперхрани.
Самата аз никога не приготвям едно нещо два пъти. Всеки път, в който вляза в кухнята, се ражда нещо ново – според наличните продукти, сезона, апетита ми, наличното време и количеството енергия, с което разполагам.
Суперхраните са чудесни, защото могат да бъдат включени в почти всяко ястие, което приготвям в моята кухня. Повечето хора сякаш се ограничават до това да включват подобни суперхрани в сладки ястия – смутита и кремове, но за мен супите сякаш са ястието, в което включвам любимите си покълнали и ферментирали супехрани и суровини най-често (след като са приготвени – за създаване на допълнителна плътност и богато усещане на вкуса).
Ancestral Superfoods почита наследството ни като храни и начин на живот и го превръща в храни на бъдещето. Кои са трите храни на предците ни, които би превърнала в храни на бъдещето?
Куркума, джинджифил, чесън.