Функционалните ферментирали храни са изключително полезни и богати на микро и макронутриенти. Приемът им повлиява благотворно функциите на редица системи в човешкото тяло като подобрява храносмилането, стимулира обмяната на веществата и подпомага имунната система.
Пробиотиците са живи микроорганизми, които подобряват вътрешния микробен баланс на човека. Коренът на думата пробиотик идва от гръцките думи „pro-за“ и „bios– живот“, с други думи „за живота“. Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН /FAO, 2001/ пробиотиците са „живи микроорганизми, които приети в достатъчно количество влияят здравословно на човешкия организъм.“
С термина микробиота се означава съвкупността от микроорганизми, които населяват епидермалните и мукозни бариери. Интестиналната микробиота се състои от няколко десетки трилиона микроорганизми, включваща над 1000 различни бактериални видове, най-застъпените сред които са род Firmicutes и Bacteroidetes.
Общата маса на човешката микробиота е около два килограма. Около една трета от нея е обща за всички хора, но останалите две трети са индивидуални за всеки човек. Счита се, че диетата е основният фактор за развитие и промяна на чревната флора – само за 4-5 дни при промяна в диетата интестиналната микробиота на човек се променя напълно.
Защо да консумираме ферментирали храни?
Ферментиралите храни са лесни за усвояване и изключително богати на здравословни пробиотични бактерии. Пробиотиците, произведени по време на ферментацията, могат да помогнат за възстановяване на баланса на чревната микрофлора и да облекчат някои храносмилателни проблеми.
Освен храносмилателната система, чревната микрофлора повлиява редица органи и системи в човешкото тяло. В последните години много научни изследвания са базирани на оста „черва-мозък“ и на взаимовръзката между микробиотата и различни заболявания.
Функционалните ферментирали храни са изключително богати на пробиотични бактерии, витамини и минерали. Те са важна част от една здравословна и балансирана диета.